Изнасилването – тема табу

Изнасилването е престъпление! Насилникът трябва да бъде наказван! Колко високо трябва да се извика това, колко жертви трябва да има, за да се промени нещо?
За съжаление дори сексът да не е вече тема табу, изнасилването е! И за съжаление започваме да говорим по тази тема когато изнасилването, насилието е придружено и с убийство. Това наслагване на бруталност обаче в последно време шокиращо ескалира.

В един толкова женски сайт като нашия не можем да подминем темата просто така. Случило се! Нещастия се случват всеки ден! Да, но за да се случват явно има предпоставки, които благоприятстват това да се случи. Едно болно тяло има достатъчно предпоставки да развие всевъзможни заболявания.
Едно болно общество - всевъзможни извращения.
Не е нормално да не можеш да излезеш спокойно в парка или на улицата, защото могат да те оберат, набият, изнасилят или убият.
Ще кажете – жените нямат работа по тъмно навън! В кой век живеем, че отново да нямаме права да се разхождаме свободно и сами навън?
Парковете са за спорт и разходка и трябва да бъдат осветени и обезопасени по всяко време на денонощието. Трябва ли да споменавам в разгара на жегите, че има хора с различни заболявания, които по една или друга причина не бива да излизат преди залез слънце навън. Да не говорим, че изнасилване може да се случи в асансьора, във входа на блока, в дома, между кофите за боклук... практически навсякъде.
И обектът на изнасилването, защото в случая жената е третирана именно като бездушен, безволеви обект може да е всяка една от нас. И за съжаление насилствено склоняване към секс се случва ежедневно под една или друга форма. Често дори от познати, че даже и приятели. И жертвата си остава жертва, а насилникът ненаказан и най-вероятно горд и удовлетворен от собствената си потентност и физическа мощ.
Гадно, че даже гнусно.
И в повечето случаи жертвата, дори са срамува от станалото, все едно тя е виновна.  А ако потърси помощ, започват да я разпитват все едно тя е предизвикала по някакъв начин насилието към себе си. Може би е достатъчно да имаш вторични женски полови белези, за да ти повдигнат обвинение, че си бил предизвикателен, да те обявят за лека жена и такава дето си го търси. Е, никой не си търси да бъде изнасилен, удушен или накълцан.

Или някои смятат, че несбъдната и неизречена женска мечта е да бъде брутално изнасилена от двуметров бандит, смърдящ на чесън и уиски или от няколко дори? Защо обаче трябва да се слагат излишни определения – изнасилвачът може да е облечен и в най-скъп костюм.

Но засега за насилствен сексуален акт има само едно определение – изнасилване.
Най-лошото е, че се срамуваме да говорим, а когато попаднем в ситуация, в която се нуждаем от помощ – няма кой да ни я даде.
А когато се престрашим да заговорим, за някоя от нас е твърде късно за мечти. Тук е момента да помълчим и да поплачем.
И да си дадем дума, че всяка от нас ще направи по нещо малко: че ще говорим, че ще пишем, ако трябва сами ще изрежем храстите, които смятаме за опасни, че ще правим оплаквания, протести ако трябва и най-слабото, но по женски силно нещо – ще възпитаме така синовете си, че да не дават повод за нещастие и сълзи на никоя жена.

Дискриминирани сме, но не си знаем правата

Боят като метод на възпитание

Модерни родители възпитават щастливи, а не удобни деца