Не мисля, че трябва да убеждаваме когото и да е, че учителският протест е изстрадано и мъчително взето решение. Народната мъдрост казва: “Ситият на гладния не вярва”. И то не в пряк, а в преносен смисъл!
Отдавна ние, учителите (педагози, дефектолози, логопеди, училищни психолози) сме наясно, че всички в България разбират от образование и възпитание повече от нас. Изчислено ни е работното време, почивките и отпуските, отброени са ни дори учебните часове...
А дали се сещат тези бдителни граждани, че ние работим с живи хора? Че тези малки човечета идват всеки ден при нас със своите радости и проблеми, със своите интереси и претенции, със своите изисквания и възможности? Каква е рецептата да разбереш, удовлетвориш, насочиш, коригираш всичко това? Освен това преподаваш, изпитваш, оценяваш. И още - тушираш междуличностни конфликти, утешаваш разбити сърца, съдействаш за изява на таланти . С една дума учиш детето да бъде ЧОВЕК!
Пише ви учител
И такива учители има
Тъжно е да си учител
На какво ще научат децата ни?
Тъжната истина за учителството
Учителските заплати
Автогол за стачкуващите учители
Колко да учи едно дете?
Трудът на учителите
Мотивацията на учениците
Коментар: Разбира се че идват всеки ден при учителите. и даже им имат доверие. Обаче дано не попадат в ситуация, при която учителят трябва да избира между ученика и неговия ръчен багаж - решение - река Лим. И кой е сит, когато в цялата страна заплатите са малки. И другите работят 11 месеца за разлика от някои .
Стоян Стоев, 60 г.