Ден без тютюнев дим

Нека направим една ретроспекция на един средностатистически ден на една средностатистическа жена – непушачка.
Сутрин тя става без тютюнев дим, приготвя се и излиза за работа. Средностатистическата жена се придвижва с градски транспорт и докато чака на завет на спирката е облъхвана от сутрешната доза никотин, която пушачите бързат да поемат, независимо какъв ден сме днес.
Ако непушачът направи две крачки вляво или в дясно, за да се отдръпне от дима, тогава попада на друг пушач, който е решил да засити никотиновия си глад. Но средностатистическата жена не вдига скандали, тя е културна, толерантна и търпелива. Вече не е подтискана и депресирана, защото да се пуши не е модерно, но все пак се утешава, че скоро автобусът ще дойде. След сутрешната никотинова доза автобусът наистина идва. Вътре е уютно, задушевно и ако жената е имала късмет да се заклещи между двама заклети пушачи продължава да си допушва пасивно и в автобуса, нищо че е забранено.

И в офисите е забранено да се пуши, дори минават на проверка и ако се установи, че забраната се нарушава следват глоби. Познайте как минаващият на проверка го завеждат още от вратата в стаята с най-заклетите пушачи. Напротив, докато те проветряват го развеждат на дълга обиколка с кафе из всички стаи на непушачи. Дори да го знаят, проверяващите искат просто да си свършат работата, да им подпишат документите, да се види, че са си направили труда да минат и през този обект и по живо, по здраво си тръгват, с бележката, че – няма тютюнев дим. Дали? Има офиси, които дори работят с клиенти и вътре се стеле мъгла като в лисичарник. И да си представим, че средностатистическата жена работи в именно такъв офис, където колегите й пушат цигара от цигара. Какво й остава – да пуши пасивно или да си смени работата?

Но да предположим, че в името на парите, в името на осигуряването на прехраната на децата тя търпи и продължава да работи в цигарен дим. Постепенно се свиква. Дали? Престава да й люти на очите. Дали? Но се чувства все повече и повече уморена, тръгва си с главоболие и все по-често се чувства отпаднала и без апетит. Нищо, казва си, от времето е, ще пие повече витамини.

На обяд излиза да се разведри и да хапне в близкото кафене. Сяда на маса за непушачи, но каква полза като от всякъде ухае на цигарен дим. Най-вече, защото останалите съседни маси са за пушачи. Кой измисли това разделение, че отговаря на изискванията не знам? Или някой смята, че цигареният дим е твърда субстанция подобно на пепелника, който можеш да пренесеш, където пожелаеш. Но иначе и това заведение отговаря на стандартите, защото има осигурени места и за непушачите. Средностатистическата жена изяжда обяда си набързо, покашля се два три пъти като стар пушач и бърза да излезе да се разходи в близката градинка или да направи един тур по магазините, след което отново се връща в задимения си офис, сяда чинно на бюрото и продължава работата си. С насълзени очи, от тютюнев дим ли? Не, може би просто така, от живота. И тя си тръгва към къщи. Повтаря упражнението на спирката и се завлича до къщи. Току що затворила вратата, мъжът й се провиква: Купи ли ми цигари? И за да е още по-черна средностатистическата картина, тя излиза, отива до най-близкия магазин и купува каквото трябва, след което отново прекарва една вечер, изпълнена може би с романтика и тютюнев дим. Как ли щеше да живее същата средностатистическа жена без цигарен дим?

Може би да попитаме всички онези несредностатистически жени, как се справят с цигарения дим. Дали са си извоювали поне един ден без цигарен дим?
И как е, ако са от другата страна – с цигара в уста?
Възможно ли е пушачи или не да живеем без тютюнев дим?