Загубата на таланти – лична битка или обществен проблем

Тя е завършила “физика и математика” във Физическия факултет на Софийския университет, защитила е дисертация в областта на “философия и история на науката” като аспирант на Института по философия на БАН. Политическите промени в България през 1989 г. са я заварили като к. ф. н. н. с. в БАН. По всяка вероятност – казва тя – щях да си остана на тази позиция до пенсия, тъй като по онова време научна кариера в БАН не се предвиждаше за хора от моя тип, т. е. непартийни членове, работещи в хуманитарен (идеологически) институт и при това с ненадеждна политическа биография по линия на родителите – накратко някакво “недоразумение” според каноните на тогавашния режим.

Промените в България обаче й разкриват необятни хоризонти за професионална реализация и изяви. След участия с проекти в различни международни конкурси има шанса да специализира и работи като “гостуващ изследовател” в редица европейски страни като Франция, Германия, Англия, Холандия, Швеция и в САЩ. Тя е и независим експерт оценител на научни проекти подадени за финансиране от ЕС.
Автор е на две монографии и на около 100 публикации.

Освен всички останали занимания Вие сте в основата на Националния комитет – Жени в науката – има ли много млади жени отдадени на науката в днешно време?
Във всички области на науката в България – в природните науки, в инженерните науки, в социалните и хуманитарни науки и т. н. има впечатляващ брой талантливи и амбициозни млади жени, които са се посветили на изграждане на кариера в науката. Имам предвид, че в по-голямата си част тези жени предпочитат първо да защитят дисертация и намерят постоянно работно място в областта си и едва след това да направят семейство и родят първото си дете, което на практика означава някъде след навършване на 30 г. Това обаче е обща тенденция за младите жени учени във всички европейски страни, включително и в новите страни членки на ЕС. В този смисъл българските млади жени в науката не правят изключение от съвременните процеси, които се развиват в Европа и САЩ – те също отлагат сключването на брак и раждане на първо дете в името на някаква професионална стабилност. Онова, което е обезпокоително в българския случай е, че младите български жени учени, особено онези от областта на природните и инженерни науки, планират кариера извън България веднага след защита на докторската си дисертация. Такива са резултатите от едно наше емпирично проучване проведено през м. май 2007 с помощта на метода на груповите интервюта сред млади жени учени от различни специалности, от различни институти на БАН и от различни Университети.

Какво ще посъветвате българските жени? Трябва ли да се борят да направят кариера и да се реализират професионално?
Въздържам се да давам каквито и да е съвети. Изграждането на кариера в науката предполага извървяването на дълъг и не лек път без каквато и да е гаранция за успех или дори компенсация за инвестираните усилия в продължение на много години. За младите жени учени тръгнали по този път теренът може да се окаже дори по-неравен – наред с обичайните предизвикателства, с които се сблъсква всеки млад учен, те ще трябва да преодоляват още и съществуващи предразсъдъци и да “преглътнат” редица несправедливости.

Насърчават ли се младите учени в ЕС?
Държа да отбележа, че още със стартирането на Петата рамкова програма за научни изследвания на ЕС (1998-2002 г.) Европейската комисия предприе конкретни действия по формиране и провеждане на политика на насърчаване участието на жени учени в тази програма в контекста на по-общата политика на равните възможности на Европейския съюз.

Какво е мястото на жените учени от Източна Европа?
През 2001 г., в по-широкия контекст на подготовката за създаването на Европейско изследователско пространство, в което на жените учени се отрежда важна роля и място, Европейската комисия прие своя План за действие по проблемите на науката и обществото. Една от дейностите “Подпомагане на равнопоставеността на половете в науката в разширена Европа” потвърждава необходимостта от точен анализ на специфичната ситуация на жените учени в страните от Централна и Източна Европа и в Прибалтийските страни. За да се приложи този план в действие, Европейската комисия създаде през септември 2002 г. група от независими експерти, известна като ENWISE експертна група (Enlarge Women In Science to East – Разширяване на жените в науката на изток), чиито членове са водещи учени от различни области на науката, представители на академии на науките, университети, научни институти и административни ръководители, както и представители на стопанския сектор. Тяхната задача беше да изготвят доклад за положението на жените учени в следните страни: България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словашката република и Словения. Крайната им цел бе да направят препоръки за повишаване чувствителността в ENWISE страните към проблема за равнопоставеността на половете в научноизследователската дейност, за засилване ролята на жените учени от тези страни в Европейското изследователско пространство, както и за разширяване на участието им в Рамковите програми.
Изготвен на базата на националните доклади, представени от експертите на 10-те ENWISE страни и от двамата експерти за новите немски провинции и Балканския регион, окончателният ENWISE доклад представя колективната гледна точка на членовете на Експертната група и е резултат от съвместните им усилия да изготвят една обща картина, като в същото време запазят нюансите, характеризиращи отделните страни, дължащи се на разликите в историческия и геополитически контекст. Професионалните умения на специалисти от различни области и с различни културни традиции бяха обединени в това мащабно начинание. Заглавието на доклада “Загуба на таланти: превръщане на личните битки в обществен проблем” насочва вниманието към съществуващите от едно време нагласи в ENWISE страните, възпроизвеждани и толерирани в обществото като цяло, че ако искаш да станеш жена учен, трябва предварително да се примириш с факта, че ще работиш в слабо финансиран сектор на науката и ще поемеш двойна натовареност, т. е., ще изпълняваш и служебните, и домакинските си задължения, като от само себе си се разбира, че всичко това си е твой личен проблем и обществото не е длъжно да се занимава с него. Ако не се осъзнае, обаче, какъв ценен капитал са големият брой висококвалифицирани жени учени в ENWISE страните, както и необходимостта от адекватна джендър политика и подкрепа за тях, може да се стигне до непростимо похабяване на интелектуален потенциал и до загуба на таланти. Докладът “Загуба на таланти: превръщане на личните битки в обществен проблем. Жените и науката в ENWISE страните” може да се свали като PDF на български и английски език от сайта на Европейската комисия: http://ec.europa.eu/research/science-society/page_en.cfm?id=3197

В този контекст има ли място в световната наука за българската жена – учен?
Моето впечатление е, че броят на българските жени учени, които работят във водещи университети и изследователски центрове в Западна Европа и Северна Америка е сравним с този на българските мъже учени в същите институции, а някъде дори и по-голям. В този смисъл е нормално и очакването за принос в съответните области на професионалната им реализация.

Жените в науката в Европа