Безлично

По стечение на обстоятелствата останах без работа. Не знам напрежението ли беше виновно, но усетих, че всички тези роли някак ми тежат. Реших, че ако отхвърля поне ролята на съпруга ще мога по-лесно да понасям останалите. Разочаровах мъжа, който може би ми е дал най-много любов и разбиране. Той отстъпи пред моето желание и ме остави да живея живота си така, както си го представям.

Вярвах, че лесно ще си намеря работа и ще мога да осигуря на сина си прилично съществуване. Да, но не било точно така.

Преглеждам редовно обявите за работа и кандидатствам за тези, които ми се струва, че са подходящи за мен. И о! Ужас! Когато работодателите разберат, че не мога да ползвам зрение в работата изпадат в истинска паника. Опитвам да се поставя на тяхно място и да проявя разбиране на тяхната гледна точка. Не винаги обаче успявам хладнокръвно да понеса техния отказ.

И този случай, за който искам да споделя с повече хора е един от тях.
Една обява в интернет привлече вниманието ми. Търсеха работници, които да събират пластмасови опаковки, произвеждани от шприц машина. Предлагаха дори собствен транспорт. Възнаграждението също ми се стори приемливо. И тогава си казах, че може би точно тази работа е за мен. Не че имам особени претенции към работата. Събрах нужната решителност и позвъних на (потенциалния си работодател). Беше жена. Това донякъде ме успокои, защото досегашния ми опит показваше, че жените реагират по-адекватно в подобни ситуации.

Представих се, казах, че имам сериозно отношение към работата, но също така и че имам сериозни проблеми със зрението. Не молех да бъда назначена на работа, молех само да ми се даде възможност да видя за какво точно става въпрос и заедно да преценим дали мога да се справям с тази работа. Госпожата ме попита дали имам решение на ТЕЛК и каза, че те са сериозна фирма. Имали лекар. Той можел, след като види решението на ТЕЛК да прецени дали ставам за тази работа. И тогава сълзите ми потекоха без да опитвам да ги задържа. Тя, госпожата, не могла да ми подсигури специална безопасна среда. Потекоха и мислите.

Може ли животът като цяло да ми подсигури специална среда. Мога ли да бъда сигурна, че като пресичам на зелено няма да бъда сгазена от някой малоумник! Трябва ли да ми бъде забранено да се движа сама по улиците на София. Два пъти без малко не бях блъсната от автомобил и на тротоар, но това е друга тема.

Може ли някой без въобще да ме е виждал да преценява за какво ставам и за какво не?

Питам се защо и докога...