Снобът като въображаем приятел

На истинските приятели всичко трябва да им е общо. Въпросът е дали тези благородни схващания са актуални в днешния ден и дали са споделени от двамата или единия се кълне във вечна дружба без да дава нищо от себе си в замяна. Най-лесно е някои само да бръщолеви всичките прекрасни неща за ползата от вярното приятелство без да си помръдва и малкия пръст за да го доказва на дела. Много показателна за това е приказката на Оскар Уайлд – “Верният приятел”, където малкият Ханс с голямо сърце и смешното си кръгло добродушно лице слуша безкритично “верният” си приятел богатия мелничар Хю: “Любовта е хубаво нещо сама по себе си, но приятелството стои много по-високо. Наистина не зная нищо на света, което да е по-благородно и по-рядко от преданото приятелство.” Горкият Ханс бил стигнал само до практиката на приятелството, според думите на неговият “най-близък” приятел, а още не бил дорасъл за теорията. Ханс извършил куп услуги на мелничарят Хю и не го оставял без цветя от градината си. Накрая наивността му го погубила.

Непрекъснато се натъквам на група от хора, която се самодефинира като “интелектуален, културен и аристократичен елит”, а те всъщност са чисто и просто “сноби”. Според речниковото определение сноб е: “парвеню, маниакално суетен и превзет човек”. Думата произлиза от латинското “sine nobilitate”, в превод – без благородническа титла. “Сноб” се използва като дефиниция за хора, които нямат потекло, но имат положение във финансово измерение и парадират с това – пази Боже, сляпо да прогледне! Те са толкова специфични по своята същност и натура, било то като визия, като поведение, мислене и изказ, че би било немислимо да бъдат описани в рамките на един текст. Въпреки това ще се опитам да разясня с известно чувство за хумор каква е психологията на един класически “сноб”.

Обикновено е джентълмен, който претендира че е много изискан и ненавижда възрастта му да бъде определяна. Завоалира я под модни дрешки, слънчеви очила, лещи за по-хубав цвят на очите. Неизменен аксесоар са шапките за прикриване на плешивото му теме. Лицето е изрядно поддържано, чисто и с гладка кожа. Умело се старае да заличи детайли, които околните не са достойни да знаят. Страда от неизлечима суета и никой не е в състояние да му докаже, че естествената красота е за предпочитане пред напудрената му и излъскана физиономия.

За поведението и маниерите на един сноб може да се каже много. Обикновено те се смятат за непогрешими, въобразяват си че знаят всичко и могат да поучават всеки. Изключително свидливи (стиснати) са и развиват фобия, че всички околни се стремят да им вземат парите. Без тях, както е ясно те са безпомощни и напълно непълноценни същества, които са лишени от възможността да контактуват непринудено с хората от комплексите си за малоценност избуяващи в мания за величие. Когато все пак се окажат в компания с хора, те започват да гледат с извисен зареян поглед своите събеседници, които смятат за хора на своето равнище, като тях гледат втренчено в лицето.

Те ходят напето, с високо вдигната глава. Имат огромно самочувствие без покритие, държат се високомерно с т. нар. “простолюдие”. Отговарят и реагират бавно, замислено, но убедени в себе си. Говорят с дълги изречения, като често пъти използваните думи са или чуждици, или отдавна забравени стари думи от родния език. Обичат да провокират предимно с ирония. Държат се като примадони, “ощипани госпожици”, когато някой им каже истината. От безделие и презадоволеност се чудят какви интриги да изплетат и как да “израснат” в очите на околните.

Правят се на много алтернативни и различни от масовия човек. Презират невежеството. Снобите са противоречиви по характер, непредсказуеми, но следват определен етикет. Те са абсолютни индивидуалисти и имат крайната неспособност за екипна работа. Не се привързват, а любовта често граничи с чисто физическото привличане, което не бива да измества егоцентричната привързаност към своето амплоа. Изключителни егоисти и лицемери са. Когато трябва да ви свършат някаква услуга започват умело да лавират и симулират силна заетост.

Предпочитат да не изразяват емоции, но са силно душевно раними, като смехът им е изискан, едва доловим, но ясно изразен с мимиките на лицето. Снобите нямат любими неща, но презират хората без вкус и тези които не се поддържат. Не стигат до крайности в поведението си, но са драстични в действията и изказванията си и често действат в пълен разрез с приетите от обществото норми.

Категорично темата не е изчерпана и портретът на снобът не е пълен, но в нашия случай съм се фокусирала върху конкретен образ от съзнанието си, който смея да определя като типичен представител. А като за финал написах един виц от контакта ми с него, който според мен разкрива истинската същност на снобския характер:

Един рентиер свикнал да получава всичко на готово в живота си без да се труди се оплаква на свой честен и работлив приятел:
– Уф, много се преуморих!
А приятелят му го прекъсва:
– Да не си ходил да копаеш!
– Събирах наеми от имуществото, което наследих от родителите, които ме осиновиха и прехвърлях всичко на свое име.
– Положил си много тежък труд. Горкият!
– Чувствам, че ми прималява от срещите с хората!
Приятелят се сдържал да не прихне от смях и му отговорил:
– Що не отидеш да живееш в зоопарка!

Надявам се че вие нямате такива приятели или ако ви се налага да общувате с тях ще сведете контактите си до минимум.