Историята е следната: преди две години кметът на район “Младост” Йорданка Юнакова прекратява наемните отношения със семейството на Кремена Стоянова. Кремена е болна от детска церебрална парализа и страда от тежка форма на олигофрения. Разтревожената майка на Кремена ме потърси през август 2005 г. за помощ и оттогава водя дела, за да запазя общинското жилище на семейството.
Само искам да отбележа, че общинското жилище се състои от 36 кв. метра, но изглежда апетитно, защото е на първия етаж и е удобно за офис на фирма. Мисля, че това е и причината, поради която кметът на район “Младост” иска да се отърве от семейството на болната Кремена, като изобщо не се интересува, че поради тежката си инвалидност тя няма къде да отиде и че доходите на семейството не позволяват излизането му на свободен наем.
В съда представителят на кметство “Младост” се опитваше всячески да докаже, че семейството е преотдало общинското жилище на трето лице. С радост искам да заявя, че на този етап усилията на кмета на район “Младост” да изхвърли болното момиче на улицата не се увенчаха с успех, тъй като успях да докажа, че тези твърдения не са верни. Успях в хода на делото да спра изпълнението на заповедта за прекратяване на наемните отношения, защото имаше опасност, докато траят делата, семейството да остане на улицата, тъй като обжалването на този род административни актове не спира изпълнението.
Това е тъжната история на Кремена Стоянова, която поради умственото си заболяване така и не разбра за тревогите на семейството си. Но аз се питам как е възможно да съществуват толкова бездушни и безсърдечни хора като кметицата на район “Младост” във Варна, избрана за втори мандат на последните местни избори.