За натискача в градския транспорт

Ей, ти, дето всеки ден ме преследваш в автобуса и уж в блъсканицата, ама яката ме опипваш, да, на теб говоря! Я се виж бе, ей, виж се, колко си жалък! Писна ми от теб, чуваш ли, писна ми! Айде един път да ме опипаш, става. Втори път – от жал към теб те оставих. Но да знаеш, следващият път такъв шамар ще ти отвъртя, пред всички – не ме е грижа, да знаеш! То не бе опипване, то не бе обарване, то не знам какво беше. Усетих възбудата ти, ама не те ли е срам бе, има и малки деца в автобуса и възрастни хора! Толкова ли нямаш как иначе да се оправиш, ми до там си стигнал жените в автобуса да обарваш! Я да се разкараш, че другият път няма да ти простя, да знаеш!

Писна ми от много неща ...