Трудът краси човека, а мързелът го грози. Вярваме ли в тази мъдрост?

Всеки има своите за и своите против. Разказваме на децата си народната приказка Сливи за смет, за да им покажем, че трудът винаги води до добруване и щастие. Обаче те излизат на улицата и виждат, че нещата не стоят точно така – че колкото и да работиш в супера, не ти излиза късметът, но пък съученичката ходи където и както си поиска, само защото е имала време да отиде на козметик, да се нагласи, да похарчи малко пари и да се запознае с красив и богат батко. Така че в днешно време винаги има поне по две истини. Младите хора все повече вярват, че многото работа не е на добре... И се стремят да реализират максимална печалба с минимални средства, което значи, че са усвоили принципите на капитализма и на просперитета.

Другата страна на монетата е, че от работа човек се изхабява, погрознява, изтормозва и стресира. Вследствие на цялостната амортизация респективно се поболява и умира по-рано, отколкото трябва.

И неизменно когато в компания се обсъжда някой по-възрастен човек, който изглежда добре и винаги един от коментарите непременно е относно това как е живял и какво е работил. Примерно той цял живот е бил шеф, тя цял живот е стояла у дома и т. н.

Обаче за всички, които смятат, че трудът облагородява, удължава живота и без съмнение именно поради него маймуните са станали хора имам изключително добра новина, (ако вече не са я прочели в информационните бюлетини) – току виж се приеме идеята да се работи до 68 години, и без това вече осезателно започва да се усеща липсата на работна ръка – особено за без пари.

А пък фирмите, които осигуряват работа на хора, които би трябвало да излязат в пенсия ще получат добри преференции. Както се казва – за едни сватба, за други брадва. Как ако си млад човек да не си отвориш фирма и да не наемаш само пенсионери – хем са свикнали да бачкат, хем не лапат мухи като тийнейджърите и се задоволяват с малко – щото иначе може и само на кисело мляко да карат.

Но да не забравяме – да ни е честит денят на труда. Всъщност действително се празнува желанието на трудещите се да си починат – да имат социални права и по-къс работен ден. И незнайно защо се нарича ден на труда – когато е трябвало да го нарекат ден на социалните права или ден на заслужената почивка.

Българинът може и от труд да не забогатява, но пък умее да седне на трапеза като човек, да си разпъне масата с кюфтетата и пържолките, да си изкара ракийката и салатката и да се отдаде на почивка и размисъл – що е ден на труда и защо трябва да се празнува. Ако питате мен, денят на труда трябва да се празнува с обществено полезна работа – да се садят дървета, да се чистят паркове и т. н. някои помнят ленинските съботници. Аз не помня да съм ходила на такъв, но мисля, че потъналите в найлонови пликчета и мръсотии градски пространства имат нужда от един истински ленински съботник, па бил той наречен и ден на труда. И не ви ли се струва, че сме въвлечени във всеобща аномалия – че работим толкова много дни в годината, а в единствения ден, който е обявен официално за ден на труда се разплуваме в почивка. Къде-къде по-добре щеше да бъде обратното. Разбира се това е в кръга на шегата, защото в днешно време сме свикнали да работим дори в почивните дни. Да работим на няколко места и когато си вземаме почивен ден от едното, то е само защото трябва да работим по-усилено на другото. Събота и неделя са официални почивни дни, но не за всички. За някои работещи жени са просто време да пренасочат усилията си от офиса към дома – да изчистят, да сготвят, да боядисат и т. н. свойствена и несвойствена домашна работа.

Но на първи май поне трябва да се спрем от тази съвременна въртележка от една работа на друга: офисна работа, къщна работа, градинска работа и т. н. и да си починем. Дали не сме отвикнали вече?

1 май е времето да проверим умеем ли да си почиваме заслужено.

Весели почивни дни и спокойна почивка на всички!

Веднъж да дойде събота...