Преди 3 години се омъжих за любовта на живота ми. Мъж, когото уважавах и обичах безумно. Сватбата ни бе наистина най-щастливият момент в живота ми, колкото и клиширано да звучи. Тези три години минаха като миг, изплъзнаха се като пясък из пръстите и скоро наближава поредната годишнина от сватбата ни. Дано ни чакат още много!

За тези три години преживяхме много емоции заедно, някои приятни, други не толкова. Имахме нашите си криви моменти, тежки настроения, спорове, караници, сдобрявания... И всеки ден започваме начисто, отваряме нова страница и никой не знае какво ще изпишем на нея. Можем само да се надяваме да е хубаво и да продължи дълго.

Но засега знам, че от краткия си опит на съпруга мога да изведа 3 важни момента, които са задължителни за щастлив брак. Разбира се, вие може да не се съгласите с тях, но за мен те се доказаха във времето като необходимост, без която отношенията ни помръкват бързо.

Това, в което се убедих е, че бракът се основава на 3 неща: подкрепа, компромис, благодарност

Още по темата

Колкото повече време минава, с всеки изминал ден и нова житейска ситуация, която ни поднася съжителството, разбирам, че без взаимна подкрепа, бракът няма как да просъществува дълго. И то истинска, 100-процентова подкрепа, а не само на думи. Подкрепата означава винаги и във всичко да сме си гръб един на друг. Дори когато не сме съгласни напълно с решенията на другия, да го подкрепяме, да чувства нашата сила.

От ключово значение е и компромисът. Да, той е труден за преглъщане, все пак в основата му стои отстъпването от собствената позиция, от личното мнение, в името на общото благо. Но компромисът спасява връзките, бъдете сигурни в това! Не бива да се прави непрекъснато само от едната страна, не бива да се прави и много често, но за да се случват нещата, той е от жизненоважно значение за връзката.

И на последно място в моя списък, но не и по значение, това е изразяването на благодарност. Тя може да бъде проявена по много начини, било то чрез думи или действия. Но благодарността и признателността към другия, за нещата, които прави, за думите, които изрича, тя трябва да бъде показвана. Силно вярвам в това и се надявам все повече хора да се убеждават колко е важно да казваме „Благодаря, че те има“, тогава, когато го чувстваме и мислим.

Благодаря.

С. М., 32 г., от София