Полигамията в учението и живота на Карл Густав Юнг – продължение

... Около лечението на Сабина избухнал скандал, защото майка й заподозряла какво се е случило и се оплакала. Юнг написал писмо до Фройд, обяснявайки му, че в хода на лечението пациентката се влюбила в него, а той известил майка й затова. В друго писмо до Фройд от 7 март 1909 г. Юнг отново взема отношение към скандала около Шпилрейн (баща й бил един от най-заможните търговци, милионер) и коментира своята връзка с нея, признавайки наличието в себе си на “полигамни компоненти”, както и че от този скандал придобил “морални качества”, които ще му трябват в бъдеще. Освен това отношенията със съпругата му Ема, която също му направила някои сцени, станали неимоверно по-здрави и дълбоки. Признава на Фройд и своето чувство, че “предпоставка за щастлив брак се явява разрешението да бъдеш неверен”.

Според Юнг ревността е проява на липса на истинска любов. Що се касае до Сабина Шпилрейн, Юнг коментира в своята “Автобиография” бързото й излекуване така: Цялата й духовна дейност бе свързана с флиртове, дрехи, сексуалност, защото тя изобщо не познаваше нищо друго. Познаваше само интелекта и водеше един безсмислен живот. В действителност тя бе едно дете на Бога, което би трябвало да изпълни неговата тайна Воля. Аз трябваше да събудя у нея митологични и религиозни представи, защото тя бе от хората, от които се изисква духовна активност. Така животът й се изпълни със смисъл и от неврозата не остана и следа. “При този случай не прилагах никакъв метод, а бях видял присъствието на божествена сила”. Наличието в коментара на Юнг на изрази като: “присъствието на божествена сила”, “Неговата тайна Воля”, “дете на Бога”, “митологични и религиозни представи” – тласка към интерпретацията, че в случая той вече е приел идеите на Ото Грос за сакрално-въздигащите функции на полигамията. Това означава, че на самата сексуална връзка в “морала на силните” се придава божествен и свят характер. Тя се превръща във вид “свещенодействие”, както е било в древните мистерии от предхристиянско, езическо естество.

Един от упреците на Мартин Бубер срещу Юнг в “гностицизъм” е, че неговата психотерапия се оказва: “преподновяване на карпократианския мотив, инстинктите да се обожествяват мистически, вместо да се освещават във вярата”, т. е., вместо да се охристиянчват с освещаване само на брака и семейството!
В периода 1906-1907 г. Ото Грос бил последовател на Фройд, като практикувал психоанализа по бохемските кафенета на Мюнхен, Хайделберг и Берлин след полунощ, нерядко до зори. Движел се в средите на бъдещите дадаисти и авангарда (Еми Хенингс, Хуго Бол, Хенри Бинг, Густав Майнринк). Опирайки се на идеите на Фройд и Ницше търсел усилено”практически методи за изменение не само на подтиснатите индивиди, които лекувал, но и на цялата патогенна, патриархална, авторитарна структура на обществото”. Бил върл враг на буржоазната култура, нейните лицемерни запрети и репресивни институции. По това време Грос “проповядвал евангелието на сексуалното освобождение, което както той утвърждавал, се базирало на прозренията на Ницше и Фройд. Психоанализата е способна да снеме оковите на подтискането, наложени на индивидите, от това неестествено “цивилизовано” общество. Бидейки продукт на дълъг еволюционен процес, хората не са се приспособили към цивилизования живот и социалните условности. Съзидателната жизнена сила – сексуалността силно страда в изкуственото обкръжение на цивилизования свят.

Фр. Енгелс в “Произход на семейството, частна собственост и държавата” се обляга на идеите на Баховен за матриархата и полигамията. Според него в бъдещото комунистическо общество – буржоазното семейство, частната собственост, парите и държавата ще изчезнат в свободното общежитие на равни хора (вкл. социално равенство между мъжете и жените). Това е утопия, която съвременната теория и история напълно разби – и парите и частната собственост и държавата и еснафското семейство продължават да си съществуват. Оказа се, че теорията на Баховен за матриархата е по-скоро хипотеза, отколкото доказана теза. Ленин се опитва да унищожи парите и частната собственост в болшевишка Русия, но не успя и през 1921 г. ги възстанови.
За разлика от Грос, който е анархист, Юнг не е нито анархист, нито комунист. Не е хранел никакви илюзии, че в някакво си бъдещо общество семейството, парите и частната собственост ще изчезнат. Той се интересува от реалността на психичните енергии и намира моногамията за проява на едностранчивост.

Още Фройд в “Табу върху девствеността”, проследявайки сексуалните практики сред различните народи касаещи дефлорирането, отбелязва значението на полигамията и възприема идеята на фон Крафт-Ебинг за моногамията като вид “полово закрепостяване”. Той се позовава ина Кроули, известен окултист практикуващ сексуална магия, изследвал примитивните бракосъчетания от сакрално естество, прибягвал подобно на Грос до експериментиране с дрога, но за разлика от него проявил по-силна воля и успял да се отърси от зависимостта си от хероина. Самият Ото Грос е презирал окултизма и имал оживени спорове по този въпрос с Юнг.

Все пак Фройд е на мнение, че комунистите, въпреки че отменят църковното освещаване на брака и семейството, заменяйки го с граждански ритуал и улеснявайки ритуала – подтискат сексуалността чрез апология на обществено-полезния труд, въвеждат подобно на религията “запор на мисленето” и идеологията им е вредна утопия от псевдо-религиозно естество, опитваща се насилствено напълно да промени “човешката природа”.
Идеите на Фройд и Грос – съчетани с марксизъм (и Маркс е бил привърженик на “свободната любов” – дори направил дете на прислужницата на жена си) са подети през втората половина на XX век от Ерих Фром и Херберт Маркузе – теоретикът на “сексуалната революция”, която според него идва да замени “социалната революция” или да я допълни.

Съгласно Мариана Вебер, жената на Макс Вебер, от всички новатори младият психиатър Грос притежавал най-магическия блестящ ум и правел най-радикални изводи от ученията на Ницше и Фройд, провъзгласявайки: “сексуален комунизъм, в съпоставка с който така наречената “нова етика” се оказва съвършено безобидна”.
Възправяйки се, подобно на Ницше срещу “декаданса” на европейската култура деградирала до “цивилизация” (мотив развит и в “Залезът на Запада” на Шпенглер, също ницшеанец и последовател на Гьоте) – Ото Грос развил нова “философия на живота”, чиито основни положения накратко били: “жизненотворческата ценност на еротизма е толкова велика, че той е длъжен да остава свободен от каквито и да било обсъждания и закони и особено от интеграция във всекидневния живот. Докато бракът все още продължава да съществува като средство за защита на жените и децата, любовта е длъжна да празнува своя екстаз извън пределите на тази институция. Мъжете и жените не са длъжни да се ограничават един друг при появата на еротичен стимул. Точно така както някой може да има няколко приятели, той може да има и с няколко души сексуален съюз в течение на определен период от време да бъде верен на всеки един от тях. Но всяка вяра в постоянството на чувствата по отношение на отделно човешко същество е илюзорна и затова затвореността на сексуалното съобщество се явява лъжа. Силата на любовта непременно отслабва, ако бъде постоянно насочена към един и същи човек. Сексуалността, на която се основава всяка любов, изисква многостранно удовлетворение. Моногамните ограничения “подтискат” естествените влечения и поставят под угроза емоционалното здраве. Затова, далеч от окови, пречещи на човека да се осъществи в нови опити, свободната любов ще спаси света.

По същото време когато Грос проповядва това “ново евангелие” 1907-1908 г. Юнг все още бил консерватор, християнин и поулегнал буржоа. Отначало той се възпротивил на идеите на Грос, защото все още намирал цивилизацията за изцяло позитивен процес. В писмо до Фройд от това време Юнг защитава нуждата от “сексуално изтласкване” като извънредно важен и необходим фактор за културата, с всички рискове за заболяване, които тя носи. Той счита, че силните хора ще се справят с тях и ще съумеят да подтиснат своите инстинкти в името на културата, давайки им друга насока (сублимирайки ги). Той погрешно счита, че само слабите натури се разболяват, несъумявайки да се справят с нагона си. Даже заявява : “Аз мисля, че Грос и най-новите изследователи отиват твърде далеч в използването на сексуалния фактор, който не иска нито особен ум, нито вкус. Той се отличава с удобство на приложението и затова може да бъде каквото ни е угодно, само не и културопораждащ момент”.

И за Фройд подчинението на сексуалния нагон се превръща в “източник на най-големите постижения на културата, които се осъществяват чрез по-нататъшна сублимация на неговите нагонни съставки”. Но Фройд все пак негодува срещу “половото закрепостяване”, а оттук тръгва последователят му Грос, търсейки еманципация чрез Ероса.

Само след половин година, в края на 1908, Юнг преосмисля възгледите си и възприема част от идеите на Грос, прилагайки ги първо към Сабина Шпилрейн, а после и към своята пациентка-колежка Тони Волф. Дори признава: “в Грос открих множество аспекти на моята истинска природа”. С това сам се издига “от буржоазно-християнското към съвременното съзнание”, възприемайки от Грос теорията за сексуалното освобождение и утопичните мечти за преустройство на света с помощта на психоанализата.

Той се захваща с лечението от наркомания на Грос, което завършило неуспешно. Грос се прекатерва през оградата на клиниката и избягва в нелегалност! Юнг узнал от него много неща: за едновременната му връзка с двете сестри фон Рихтофен, за извънбрачните му деца, за “вегетарианството, опиума и оргиите”, за простиращият се от бохемския квартал Швабинг в Мюнхен през Цюрих до Аскона (местност в южна Швейцария по склоновете на Алпите надолу към Италия, отличаваща се с райска красота и чуден климат) контракултурен кръг от приятелски свободомислещи общества на неоезичници, теософи и почитатели на слънцето, организирали там свои колонии в собствената родна на Юнг Швейцария, живеейки “нов живот” по вили и имения. Там живял известно време и пацифистът Херман Хесе, проявяващ интереси към психоанализата и даже подложил се веднъж на такава. Тези общества изглежда прилагали на практика теорията на Баховен, че “нашите отдалечени предци живеели свободен, инстинктивен, полигамен живот в неголеми номадски, скитнически, чергарски ята, с тенденция към матриархат.

Всъщност много от забегналите в Аскона, и въобще в Швейцария, сторили това и за да се отклонят от военната служба, мечтаейки за пацифистко общество. Такива били после и дадаистите от кафене “Волтер”, дезертирали от Първата световна война.

Чрез полигамията горепосочените общества се опитвали да реализират своите мечти за едно ново бъдещо универсално избухване на “свободната любов”, отхвърляйки подтисничеството на буржоазните институции: семейството, училището, университетите, църквата, казармите, религията, държавата, съдилищата...
В крайна сметка Юнг се съгласил в някои пунктове с Грос. Започва да счита 1912 г., че сексуалността следва “да се завърне в лоното на спиритизма, но не съвременния, а към спиритуалността на езическата античност, “за която сексът е бил сакрален”.

Грос не споделял Юнговите увлечения по спиритизма и окултизма (Юнг дори носел гностически пръстен на ръката си), а просто се опитвал “да подмлади и даже да спаси човешкия род с помощта на освещаване на разкрепостения секс”. Юнг, скоро познал духовната сакралност на секса в своя личен опит и молел другите да се вслушат в гласа на плътта. Той обаче не приел анархистичните и социално-революционни идеи на Грос за преустройство на света, а само включил полигамията в своята психотерапия като допустима спрямо онези пациенти, за които преценявал всеки път конкретно и индивидуално, че това е единственият начин те да бъдат излекувани. Тогава на невротизирани съпрузи той препоръчвал да си намерят любовница, а на даващите ясни знаци пациентки, че търсят и изпитват неотложна нужда от такъв тип “терапия” им помагал лично, изпитвайки “свещената божия тръпка” в себе си към тях. Ако ли пък не, ги отпращал към други негови колеги и психотерапевти, които не страдали от буржоазни предразсъдъци и моногамни скрупули.

Така една отпратена от него при друг колега пациентка, тъй като Юнг бил призован временно през 1915 г. на военна служба и бил възпрепятстван да се заеме лично с нея, си спомня за странните методи на лекуващия я лекар, който бил превърнал голяма част от пациентките си в истински “харем”.

А милионерът Маккормик си спомня, че през 1909 г. Юнг в хода на лечението му го посъветвал да “пофлиртува” и да има предвид, че за него “би било целесъобразно да има любовница”, тъй като е много “опасен и див човек”. Не бива да забравя “своята наследственост и своите инфантилни влияния”, понеже ще “загуби своята душа, ако я завладеят жените”. Изглежда с този свой съвет Юнг е имал предвид прекалено кротките съпрузи, които се страхуват да изневерят на съпругата си, вместо да се отпуснат. Така рискуват да се разболеят психически, позволявайки душата им да бъде “завладяна от жена” – т. е., попадат “под чехъл” и в лична зависимост, оеснафявайки се и губейки телесната и духовна свобода.

За разлика от Грос, който инициирал бисексуални и хомосексуални оргии, за Юнг не разполагаме със сведения каква е била терапията му спрямо този вид пациенти. Логично ги съветвал на “целесъобразното” за тях, ако преценявал, че това е единственият начин да се излекуват и въздигнат духовно. Все пак знаем за една негова пациентка, която е била лесбийка. В един момент тя, следвайки съветите на своята любовница, също бивша пациентка на Юнг (напуснала го разочарована, тъй като го заподозряла в лицемерие) го предала и преминала в лагера на Гурджиев. А за самият Юнг се знае, че като младеж изживял психична травма, когато негов близък чичо, когото боготворял заради интелектуалната му извисеност, внезапно проявил към него хомосексуални увлечения. Дотогава Юнг изобщо не знаел какво е това хомосексуализъм, така че бил хем крайно изненадан, хем потресен. Още една причина да предпочита женските компании. Що се касае за взаимоотношенията му с Фройд, и към него той развил сходен силен пиетет, както някога към въпросния роднина, а и симпатиите на Фройд към Юнг били така емоционално оцветени, дружелюбни, бащински, че Юнг стига до извода за “подтиснати хомонагласи” във Фройд. В хода на разразилите се спорове и скандали между тях, Фройд допуска “Едипов комплекс” в Юнг пожелал смъртта на своя баща, т. е. неговата, тъй като се считал за “духовен баща” на Юнг.

За изумителната еманципираност на Юнг и практикуваните до преклонна възраст от него полигамия и свободна любов, разполагаме и с късни сведения. Той успял да постави пред свършен факт своята съпруга, която се съгласила да приеме като нещо нормално полигамните му увлечения. По едно време си изработил нещо като “график”. Всяка сряда отпътувал в Цюрих при Тони Волф, а всяка неделя тя идвала на гости като “семейна приятелка” в дома му в Кюснахт и жена му трябвало да я търпи, да бъде любезна с нея и да си разговарят, хранят и съжителстват като едно голямо семейство. От време на време той имал право да осъществява с Тони и кратки пътувания или излети в чужбина, за които жена му Ема знаела. По време на сафари-екскурзия в Африка 50 годишният Юнг се запознал с 30 годишната хубавица Рут Бейли, която му останала близка приятелка до края на живота.

Юнг е рядък пример на човек еманципирал се напълно от всички буржоазни и религиозни предразсъдъци. Той никога не е отричал вярата в божественост и сакралност. Но не е и считал, че тя има външен, отвъден (трансцедентален) източник. Напротив, бил убеден, че тя извира по-скоро иманентно и априорно от самата телесна и душевна природа на човека.