Защо лошите неща се случват винаги на мен? Снимка: istock
Има разлика между начините, по които хората виждат себе си и мястото си в обществото и света въобще. Някои хора предпочитат да вземат контрола върху живота си в свои ръце и да действат за всичко, което зависи от тях. Други хора предпочитат да приемат поведение на жертва, което до голяма степен отнема от усещането за контрол на живота. Усещането да си независим и да успяваш да се справиш с всичко със собствените си усилия и начини дава свобода, дава високо самочувствие. Докато обратният подход дава резултат на ниско самочувствие и самооценка, абдикация от отговорност и контрол на живота.
Хората, които играят жертвата се чувстват безпомощни, нямат силата да променят живота си, не са способни да контролират, да прогресират, да постигат успехи. Личностите с манталитет на жертва предпочитат да вярват, че животът им не се контролира от тях, а от външни сили, обстоятелства и хора, над което те нямат контрол.
1. Защо лошите неща се случват винаги на мен?
Ще познаете жертвата по мрънкането. Жертвата винаги се тръшка, че лошите неща се случват само на нея, никога на другите. Хората с поведение и манталитет на жертва се фокусират предимно върху негативното, върху неуспехите си и никога не зачитат малките победи, които постигат. Негативният подход към самите себе си неминуемо се отразява отрицателно над всичките им типове поведения в живота им.
2. На другите им е толкова по-лесно, отколкото на мен.
Много по-лесно е да смяташ, че нищо не ти върви, просто защото така ти е писано. На другите им върви, нещата им се случват даром от съдбата, а пък ти никога не успяваш да постигнеш нищо, защото животът не е благосклонен към теб. Това е мисленето на жертвите, които предпочитат да отдадат всичко на съдбата и да завиждат на другите вместо да вземат нещата в свои ръце и под свой контрол.
3. Просто не мога да печеля.
Още един тип мислене, който издава поведението на жертвата. Когато абдикираш от собствения си живот и повтаряш пред себе си, че не си победител, а другите са, така и ще бъде. Такива хора обикновено имат изключително силно изразено чувство на упорство и инат, като повтарят постоянно, че нищо не зависи от тях.
4. Всички са против мен.
Настройката на съзнанието, че никой не ви харесва, всички са против вас и каквото и да направите, никой никога няма да ви подкрепи издават манталитета на жертвата. Ако обвинявате живота, съдбата и другите за неуспехите си е много по-лесно да ги приемете, защото дълбоко вярвате, че нищо не зависи от вас. Просто някак си останалите ви пречат, животът ви пречи, всичко и всички са против вас и няма смисъл да се борите за каквото и да е.
5. Никой не ме разбира.
Човек, който играе жертвата обикновено се самоубеждава постоянно, че никой не го разбира. Потъва в плач и депресия при всяка трудност. Опитва се да се обяснява пред всички за решенията и изборите, които прави. Когато срещне най-малкото неодобрение от някого или някой му даде съвет от собствената си гледна точка, той започва да се тръшка отново, че никой не го разбира. Отхвърлянето на съвети, гледни точки и резистирането на различното е показателно за поведението на жертвата.
6. Винаги аз съм този, който страда.
Всеки има право да преживява емоциите си по свой собствен начин. Показателно за жертвите е отчаянието, в което си повтарят как винаги са тези, които страдат, които са отхвърлени, зарязани, които имат трудности във връзките и приятелствата. Причината в това поведение е отказът от поемане на отговорност. Жертвите често са изцяло неспособни на самокритика, което им пречи да анализират причините за неуспехите си и да взимат следващи действия, за да подобрят грешките си в бъдеще.
7. Няма смисъл от опитване.
Хората, които се държат като жертва изпитват трудности да поемат отговорност. Те се държат така сякаш нищо никога не е по тяхна вина. Силата да признаеш грешките си дава възможност за действия, които в бъдеще подобряват резултатите в която и да е област от живота. Но хората с мислене и поведение на жертва подсъзнателно отблъскват възможностите за растеж и успех, повтаряйки си, че изобщо няма смисъл.
8. Вината е твоя.
Обвиняването на другите е много показателно за поведението на жертвата. Жертвите предпочитат да хвърлят винаги вината върху другите в личния си живот, в работата, в отношенията с близките и приятелите. Отклоняването на вината от себе си е подсъзнателен механизъм за оневиняване, за облекчаване на товара от това сам да поемеш контрол над живота си.
9. Никога нищо няма да се промени.
Така и ще бъде, ако сами не промените себе си. Хората с поведение и мислене на жертва се отказват да правят каквито и да е усилия, защото се самоубеждават, че така или иначе нищо няма да се промени. Не се и опитват да променят живота си, защото не вярват, че има смисъл. Ако жертвата не промени мисленето си, тази тенденция ще продължи да върви надолу, като отново и отново вината ще е във всичко друго, но не и в нея.