Европейската комисия предлага въвеждането на пълна забрана за достъп до социалните мрежи за деца под 13-годишна възраст и сериозни ограничения на времето, което младежите под 15 години прекарват онлайн.
Според клиничния психолог и психотерапевт д-р Велислава Донкина обаче подобни мерки не могат да заместят ролята на родителите във възпитанието и развитието на децата.
“След като стигаме до необходимостта да има забрана, сме си дали сметка, че е време като индивиди и общество да си върнем родителската функция и да въведем граници. Те са важно нещо, когато човек се развива. Границите, когато са формални, не са особено ефективни. Самите ние не се справяме много добре и имаме нужда от помощ“, заяви д-р Донкина в „България сутрин“.
По думите ѝ основният въпрос не е толкова дали децата трябва да имат достъп до дигитални устройства, а каква психична роля изпълняват те в процеса на израстване.
„Достъпът до информация е нещо важно и полезно. Въпросът е как човек да порасне, да бъде здрав и да ползва тези функции, а да не е мост, с който да заобикаляме трудности. Човек се отделя все повече от родителите си, от представата си за тях. Търси на кого да прилича, с кого да се осъществява. Сравнява се с едни перфектни образи онлайн. Това, което направи възможен този ефект, е отсъствието на родителите“, допълни тя пред Bulgaria ON AIR.
Специалистът подчерта, че съдържанието в интернет все по-често измества живия контакт, но не е в състояние да го замени пълноценно.
Д-р Донкина обърна специално внимание на юношеството – период, в който младите хора се стремят към самостоятелност, но същевременно остават особено уязвими и продължават да се нуждаят от подкрепата на семейството.
„Особено юношеството е време, когато детето има нужда от пространство, но е и много уязвимо и има нужда от семейството си. Да следиш локацията на детето си е едно преследващо око и пречим на детето да е самостоятелно. Да присъстваме в живота на детето си е нещо друго“.
Според психотерапевта трудностите, пред които са изправени днешните родители, са свързани и с преживяванията от собственото им детство, когато липсата на достатъчно родителско присъствие е оставила трайни последици.
„Нашите родители бяха много заети и определени феномени и събития ги хванаха неподготвени. Тяхната тъга, трудност и опити да се стабилизират нас ни оставиха самотни. Въпреки че пораснахме, оставаме до голяма степен юношески настроени. Нашата собствена незрялост, това, че вътре в себе си се държим по детски, направи така, че да не можем да изградим доверие в децата си. Въпросът е да не позволяваме устройството да замести нещо, което липсва в живота ни“, заключи д-р Велислава Донкина.
Целият разговор с психолога гледайте във видеото на Bulgaria ON AIR.