22 декември – Анастасийовден

Според българските фолклорни традиции в този ден се чества митологичният образ на смъртта – Настася Смъртница. Хората внимават да не я разлютят, за да не почерни къщите им. Затова и жените не вършат никаква къщна работа, само приготвят пшеничени питки, намазани с мед, които раздават като помен за мъртвите и с цел да предпазят живите от чума.

Съвсем различен е поводът в православното християнство. Анастасия означава (възкресение). Чества се делото и примера на св. Анастасия Римлянка. Житието й е много интересно, особено от съвременна гледна точка, защото е изпъстрено с благотворителност. Тя е била изключително красива потомка на богат римски род, но майка й, която била християнка починала рано и баща й я омъжил за богат, но груб римлянин – езичник. Оттогава започнали мъките й, но това затвърдило вярата й. Тя била преследвана, защото помагала на изпадналите в немилост християни. В различните източници се дават сведения за различни случки в живота й, и мъченическата й смърт е предадена по различен начин, който се интересува може да потърси и прочете цялото житие на светицата.

Но в контекста на нашето съвремие и на настъпващите празници е добре да си спомним думите й отправени към богатия й известен мъчител, който я обвинява, че раздава цялото си богатство, за да помага на бедните. Тя му отвръща, че богатството й е дадено, за да прави добро и не би се поколебала да помогне дори и на своя мъчител, ако той би имал нужда. “Ти си богат и не се нуждаеш от моето имение. Но ако те видя гладен или жаден, или болен, или в тъмница, тогава ще сторя и за тебе онова, което ми е заповядал Христос: ще те нахраня, ще те напоя, ще те посетя, ще направя всичко възможно, за да облекча страданията ти.”

Четейки това, не можем да не си зададем въпроса – колко от богатите, които наричат себе си християни, биха последвали примера й, дори във време без гонения, когато даже е престижно да си християнин, да носиш златен кръст на гърдите си и редовно да посещаваш Църква.

Колко богати трябва да сме, за да правим добро, не само по Коледа? Или колко добри трябва да сме, ако не можем да направим добро, поне да не правим зло и да не караме други да страдат заради нашите действия или бездействия?