Как и откъде пазаруваме?

Обикновено проблем с проблемите няма, освен че се мултиплицират. Та какво стана с найлоновите торбички в малките магазинчета и пазарчета?

Ето какво установявам напоследък. Ако решиш да си купиш плодове или зеленчуци от сергийка на тротоара или от пазарче има окачени торбички с цена (без значение каква, тук цената няма да я коментирам). Та решаваш да си купиш ябълки, но за да ти ги премерят трябва да ги сложиш в пликче, а отпред висят само такива, които се продават. Значи изборът е – да си купиш пликче или да не си купиш ябълки. И повечето хора си купуват и пликче и ябълки най-безропотно.

Но нали всеки търговец уж беше задължен да предостави безплатни пликчета за продуктите, които трябва да се премерят. Оттам нататък клиентът може сам да си прецени дали да си закупи торбичка, в която да ги пренесе, да си извади своя, която си носи или да си сложи ябълките в полата и да си ги събира по паважа. Избор има!

Свързани статии

Плодове и зеленчуци – от пазара или от супермаркета?

Можете да замените торба с найлонови пликове за екопазарска чанта

Не на найлоновите торбички!

В един конкретен случай се огледах за такива пликчета, без дръжки, които всеки търговец е длъжен да предлага и като не открих попитах: „Защо продават пликчета, когато трябва да имат и безплатни такива за продуктите?“ Човекът каза, че разбира се имат такива пликчета и извади изпод тезгяха пликчета без дръжки, в които да си сложа продуктите, за да ми ги премери. Торба за носене си имах, така че не ми беше необходима. И знаете ли какъв се оказа проблемът, след като попитах продавача как така хем има пликчета, хем не са изложени?

Оказа се, че си ги криел, защото бабите минавали и си вземали безплатни пликчета, без да питат. Бих попитала за какво са им на бабите, но явно хората си вземат каквото могат безплатно – е така, да има. Другите пък, които имат пари или пък не знаят правата си, не ги бърка да си платят пликче, което не би трябвало да се плаща. Продавачът е доволен, защото така с всяка покупка продава и пликче. Клиентите къде ли не са ги дали тези 15-20 ст., но нали знаете обратната мъдрост на капка по капка – вир става, е когато капките се изливат – дупка в бюджета става.

Поуката е: Ако не си търсиш правата си прецакан, дори и с 15 стотинки. Всъщност не е важно с колко – важен е принципът. Защо това винаги трябва да е българският принцип – прецакай ближния. Дори и в така наглед незначителни неща, за които може да се каже – въобще, че им обръщате внимание е признак на дребнавост, но за съжаление именно тези дребни неща говорят много за народопсихологията ни.

Мисълта ми беше, че ако българинът е стигнал дотам, че да си взема безплатни пликчета от сергиите, колко ли повече си взема от супермаркетите – един продукт купува, 10 пликчета си прибира с мисленето, така им се пада на тези експлоататори, които ни обират, поне с нещо малко да ги подядем. И ако за големите вериги пликчетата са им калкулирани в цената и както се казва бълха ги ухапала, че българските пенсионери си вземат на кило, явно не е така с дребните търговци. Колкото и да мисля, не мога да се сетя за какво могат да ги оползотворяват. Примерно да си правят всеки ден сандвичи, за да имат нещо за хапване, докато обикалят магазините да проучват цените.

Но е жалко докъде може да бъде докаран българският народ и колко дълбоко е загнездено в психиката бедностното мислене. Знаете, че едно дете израснало в бедност, после и милионер да стане, винаги ще си държи хляб под възглавницата, за всеки случай.

Но вместо да забогатяваме, явно като народ все повече обедняваме и няма как да се отървем от това бедностно мислене. Само да не стигнем дотам, че да ядем пликчета за еднократна употреба. Но ако живеехме във фантастичен филм това щеше да е идеално – храниш се с неразградими пликчета и изведнъж ставаш и ти неразградим за следващите 500 години. И така българите ще станат една от най-дълговечните нации. Но ето тук ми се вижда интересна колизията на фантастичния филм – какво биха направили българите в тази ситуация?