Тялото ни общува с нас през целия ден, но не с думи, а със симптоми. Главоболие, умора, глад, болка, повишена температура – все примери за това, как тялото се опитва да ни каже нещо. По инстинкт ние правим всичко възможно да го успокоим! Това обаче е все едно да дадеш биберон на плачещо бебе: със сигурност ще го укроти за малко, но ако бебето плаче от глад или заради мокра пелена, биберонът ще удължи неразположението.

Ами ако отговорите на някои от най-загадъчните симптоми – включително наддаването на тегло без причина, затруднената концентрация, мигрената, обривите, хроничната умора и болките – са на върха на вилицата?

Ако непоносимостта към храната, която консумирате всеки ден, предизвиква напълняване и множество хронични и на пръв поглед без връзка помежду си проблеми?

Повечето хора биха преминали направо към следващата глава, защото вероятно си мислят: „Нямам непоносимост към храни, това не се отнася за мен“. Непоносимостта ви може да е прикрита. На всеки човек, който е наясно, че има непоносимост към храни, се падат неколцина, които живеят с недиагностицирана непоносимост.

Три причини да не сте разбрали, че имате непоносимост към храна

1. Непоносимостта към храна често се бърка с алергия към храна.

Истинските хранителни алергии, които може да предизвикат животозастрашаващи състояния като подуване на дихателните пътища и ниско кръвно налягане, са относително редки и засягат само около 4 процента от населението. Докато непоносимостта към храни е широко разпространена.

Когато е налице хранителна алергия, имунната система разпознава храната, провокираща алергична реакция, като вредна и произвежда антитела, за да се бори с нея. Дори незначителни количества от храната дразнител са в състояние да предизвикат реакция, която може да се отрази на храносмилателната система (повръщане, диария), на дихателната система (кашлица, хрема, астма) и/или кожата (сърбеж, уртикария, обрив). Докато хранителните алергии се изследват чрез кожна или кръвна проба, реакциите на непоносимост към храни може да бъдат доста по-неопределени и да засягат много органи в тялото, включително мускули, стави, мозък, сърце и щитовидна жлеза.

2. Реакциите при непоносимост към храни често са забавени.

Човекът с алергия към храна обикновено разбира веднага за проблема, защото реакцията протича бързо. Дори малки количества храна може да я предизвикат. Затова е толкова трудно да се направи връзката. Много често развиваме непоносимост към храни, които обичаме, и това допълнително усложнява свързването на храната с начина, по който я приемаме.

Още по темата

3. Научаваме се да изключваме и пренебрегваме.

Тялото ни някак се научава да се справя с хроничната ни чувствителност към храни. Възможно е реакция към храната да предизвика хронична болка в коляното или лакътя, а вие да си мислите: „Имам проблем с коляното, защото съм го ударил при падане“ или „Имам проблем с лакътя, защото четири пъти седмично играя тенис“. Но защо човекът, с когото бягате или играете тенис заедно, не се оплаква от същото? Става дума за отговор на тялото на възпалителен процес, протичащ в него.

Често, понеже по цял ден ядем храни дразнители, постоянно изпитваме симптоми, които не свързваме с консумираните храни.

* * *

Откъс от „Идеалният метаболизъм“ на Сара Ванс
Издателство „Слънце“
Снимка: pixabay