Кампанията „Цената на красотата“ повдига темата за нерегламентираните естетични процедури

С обществен форум и пресконференция стартира информационно-образователната кампания „Цената на красотата“ в Български лекарски съюз. Тя е провокирана от многото случаи на пострадали от естетични процедури. Все повече хора търсят пътя към „съвършенството“, но често – без достатъчно информация и контрол. Организатори на кампанията са Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването, Асоциация Грижа за пациента и Портал на пациента.

Форумът събра представители на Министерство на здравеопазването, лекари, работещи в областта на естетичната медицина, академичната общност и пациентски организации. Бяха обсъдени резултатите от социологическо проучване на базата на дълбочинни интервюта с пациенти и лекари; етиката и регулацията в естетичната медицина; образованието и отговорността на медицинските специалисти; предизвикателствата и нуждата от реален контрол.

„Кампанията „Цената на красотата“ е пример за това как гражданската енергия и професионалната експертиза могат заедно да отстояват една обща кауза – безопасността и здравето на хората. Красотата не трябва да бъде опасна. Ето защо нашата отговорност – на институциите, на медицинската общност и на обществото – е да гарантираме, че хората са информирани, защитени и отговорни в избора си. Красотата може да е съюзник на здравето, но само когато е постигната по безопасен, професионален и етичен начин. Приветствам тази кампания, защото тя не осъжда желанието да бъдем красиви, а просто напомня, че информираността е най-добрият филтър, отговорността – най-добрата козметика. Нека заедно направим така, че всяка естетична процедура в България да бъде сигурна, проследима и извършвана от квалифицирани специалисти. Нека красотата не е синоним на риск, а на грижа към себе си и към живота“ – каза в приветствието си към форума зам.-министърът на здравеопазването Добромира Карева.

„Мисията на „Цената на красотата“ е да повишим информираността, да изградим култура на безопасност, етика и доверие в естетичната медицина. Да помогнем на хората да направят осъзнат избор – основан на знания, а не на заблуди. Защото зад блясъка на естетичните процедури стоят реални рискове, липса на регулация и тревожен ръст на пострадали пациенти. Кампанията има за цел да отговори на тази тревожна тенденция чрез превенция, информираност и ангажиране на отговорните институции“, обясни Елена Цонева от Портал на пациента.

Първото изследване у нас (юли – септември 2025 г.) с дълбочинни интервюта на 30 лекари и 30 пациенти в София, Пловдив, Стара Загора, Плевен, Шумен, Велико Търново и Варна направи екип на Асоциация на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) и бе представено от Анета Драганова. То установи и анализира социалните и психологическите фактори, които мотивират хората да се подлагат на интервенции.

„Психологическата мотивация е неудовлетвореност от външния вид и желание да се чувстват по-добре. Установихме, че най-рисково и със сериозни усложнения (инфекции, съдови инциденти, абсцеси, паднали клепачи) е подвеждането по модели от социалните медии, по-големи отстъпки за процедури и продукти за сметка на качеството, неправилен избор на място за извършване на естетичните процедури – в козметични и фризьорски салони, фитнес зали, студиа за татуиране, а не в лечебни заведения. Много от пациентите погрешно приравняват естетичните процедури с направата на прическа“, обясни Анета Драганова. Тя акцентира и на факта, че родители водят за естетични процедури деца на 15 – 17 години и след като лекарите им откажат, те се насочват към нелицензирани лица – козметички, татуисти, фитнес инструктори и самопровъзгласили се лекари. 

Интересен детайл е, че 95% от анкетираните отговарят, че решават да направят естетична процедура, когато усещат нужда от промяна в живота си като цяло.

По темата за дълголетието и красотата говори ендокринологът д-р Райна Стоянова – председател на Българската лонджeвити асоциация, обединяваща различни специалисти в сферата на дълголетието.

„Хората искат да живеят много дълго, да са здрави и същевременно красиви. Само че налаганите модели в социалните мрежи често са фалшиви – например кожа без пъпчици и без нито едно петънце. А постигането на ниско тегло с безкрайно слаба талия често е нездравословно. Установено е, че поне 8000 души в България ползват по собствено усмотрение медикаменти за диабет, които водят до редукция на теглото. Само че това е изключително рисковано, ако не се извършва по предписание на лекар и без проследяване. Опасно е също вливането на витамини, минерали и антиоксиданти“, обясни д-р Стоянова.

Адвокат Калина Михайлова направи юридически прочит на естетичните процедури.

„Естетичната медицина не е самостоятелна медицинска специалност, а обединява различни дейности от различни специалности, представлява съвкупност от всички тях. В момента естетични процедури у нас извършват лекарите по кожни и венерически болести, специалистите по пластична реконструктивна и естетична медицина, АГ-специалисти (в съответната област), офталмолози, дентални медици, УНГ специалисти. Само първите две специалности обаче вече имат приет стандарт, който регламентира извършването на съответни дейности с естетична цел“, каза адвокат Михайлова. Тя подчерта, че козметици, медицински сестри и специалисти по здравни грижи нямат право да извършват медико-естетични процедури.

 „От 2016 г. се опитваме да изясним кой може да извършва естетични процедури. Естетичната медицина е мултидисциплинарна дейност. Ние я практикуваме в оралната и периоралната зона, за което сме обучени. В момента изработваме нов стандарт“, каза д-р Христо Карачанов от Асоциация на денталните лекари, практикуващи естетични процедури.

Липсата на обучение по естетична медицина в медицинските университети и че сега няма регламент за това кой има право да обучава на естетична медицина, което е проблем за бъдещите лекари, посочи Антонио Ангелов от Асоциацията на студентите медици в България.

Адвокат Калина Михайлова обърна внимание, че в стандарта на дерматолозите е записано естетичните процедури да се извършват от други лекари само под надзор на дерматолог, като дават 9-месечен срок това да се случи.

„Това ще доведе до колизии с другите медицински специалисти, които осъществяват естетични процедури. Същевременно обучението по естетична медицина на лекарите по кожни и венерически болести е само един месец от общо 48 месеца обучение за придобиване на специалност Кожни и венерически болести“, подчерта адвокат Михайлова.

„Няма никакъв регламент кой може да извършва козметични процедури, свързани с използването на всякакъв вид енергии – лазерни процедури, ултравиолетови лъчи в солариумите, високочестотни въздействия, въпреки че се водят неинвазивни процедури. Ние сме убедени, че те следва да се извършват от лекари и под наблюдение на лекари, за да се проследи ефектът и възможните неблагоприятни за здравето реакции“, обясниха доц. Михаела Иванова и главен експерт Христина Петкова от Националния център по обществено здраве и анализи.

За финал зам.-министър Добромира Карева обеща да съдейства за синхронизиране на стандартите по естетична медицина на различни специалности и да инициира среща с контролните органи, за да насочат вниманието си към местата, където се вършат най-опасните за пациентите (клиентите) нарушения, свързани с естетични процедури.