Снимка: iStock
Заболяванията на щитовидната жлеза засягат все по-голяма част от българите, а статистиката показва тревожна тенденция – над 350 000 души у нас са преминали лечение през последната година. Специалистите предупреждават, че проблемът често остава незабелязан дълго време, тъй като симптомите могат да бъдат леки, неспецифични или напълно отсъстващи в ранните етапи.
Според лекарите съвременният начин на живот, факторите на околната среда и генетичната предразположеност играят сериозна роля за увеличаващата се честота на тези заболявания. В същото време обаче развитието на медицината и по-добрият достъп до диагностика позволяват все повече случаи да бъдат откривани навреме.
Специалистът по вътрешни болести и ендокринология доц. д-р Боян Нончев коментира темата в ефира на „България сутрин“, като обясни основните причини за нарастващата заболеваемост и симптомите, за които хората трябва да следят.
По думите на доц. Нончев причините са комплексни и включват както наследствени фактори, така и влияние на околната среда.
„Има значение фамилната обремененост, експозицията на радиоактивност, някои други фактори на външната среда. Но голямо значение има и подобрената диагностика и достъпът до специализирана медицинска оценка“, подчерта ендокринологът пред Bulgaria ON AIR.
Той отбеляза, че благодарение на съвременната медицина заболяванията все по-често се установяват в много ранен етап – още преди пациентите да имат изразени оплаквания или клинични симптоми.
Според специалиста жените попадат сред най-засегнатите групи при редица ендокринни заболявания.
„При голяма част от ендокринните заболявания женският пол е по-често засегнат. Причините са свързани с Х-хромозомите, както и с женските полови хормони, които са в доста по-изобилни количества в женския организъм.“
Особено тревожно е, че заболяванията на щитовидната жлеза често се развиват без никакви външни признаци, което може да забави диагностицирането им с години.
Когато заболяването премине в клинично проявена фаза – независимо дали става въпрос за хипотиреоидизъм или тиреотоксикоза – организмът започва ясно да сигнализира, обясни доц. Нончев.
Сред най-честите симптоми са постоянната умора, липсата на енергия и силната отпадналост. Възможни са и видими промени като засилен косопад, сухота и лющене на кожата.
Промените във функцията на щитовидната жлеза оказват влияние и върху стомашно-чревния тракт.
„При намалена активност се наблюдава упорит запек, а при повишена функция – разстройство“, разясни специалистът.
Често пациентите страдат и от резки промени в настроението, раздразнителност и емоционална нестабилност.
Теглото също реагира чувствително при нарушения във функцията на жлезата. При хипертиреоидизъм се наблюдава прогресивно отслабване въпреки запазения или дори повишен апетит, докато при хипотиреоидизъм килограмите се увеличават основно заради задържането на течности в организма.
Особено уязвима група са младите жени в репродуктивна възраст.
Хипотиреоидизмът може да окаже сериозно негативно влияние както върху забременяването, така и върху нормалното протичане на бременността, предупреди доц. Нончев.
Затова специалистите препоръчват жените, които планират бременност, да обръщат специално внимание на функцията на щитовидната жлеза и при нужда да провеждат своевременни изследвания.
По отношение на профилактиката доц. Нончев поясни, че няма универсална препоръка за масов скрининг на цялото население.
Въпреки това съществуват рискови групи, при които профилактичният преглед е силно препоръчителен. Той включва палпация на щитовидната жлеза и изследване на тиреотропния хормон (TSH).
Сред хората, които задължително трябва да се изследват, са младите жени, планиращи бременност, както и всички с фамилна обремененост за автоимунни тиреоидни заболявания или възли на щитовидната жлеза.
В заключение доц. Нончев подчерта необходимостта от по-активни информационни и образователни кампании по темата.
По тази причина Българското дружество по ендокринология вече организира серия от онлайн уебинари, насочени както към медицинските специалисти, така и към широката общественост, с цел повишаване на информираността и ранното разпознаване на заболяванията.
Цялото интервю слушайте във видеото на Bulgaria ON AIR: