Д-р Зорница Спасова: През деня не трябва да се проветрява, само през нощта

Нощите все по-трудно ни носят желаното разхлаждане, а т.нар. тропични нощи стават все по-често явление в България.

Д-р Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерството на здравеопазването, обясни в неделното издание на „България сутрин“, че тенденцията е свързана с глобалното затопляне.

"Асиметрично затопляне - по-големите ширини се затоплят повече от средните. По-бързо се затоплят нощите от дните. Ще имаме все повече топли нощи - над 20 градуса. 18-19 градуса се водят комфортни за тялото, но 20 и нагоре... Организмът не може да се охлади. Телесната температура трябва да се намали с 1 градус", обясни тя за Bulgaria ON AIR.

През последните години все по-често се наблюдават продължителни периоди на високи температури. Хроничната жега изтощава организма, натоварва сърцето и бъбреците и влошава качеството на съня. Според специалиста това може да доведе и до повишена раздразнителност и агресивност.

Д-р Спасова подчерта, че един от начините за по-лесно справяне с горещините е охлаждането на главата.

"Ако си сложите възглавницата във фризер, много по-бързо ще заспите. 20% от топлината се дължат на главата. Идеята е да се намали температурата с един градус. През деня не трябва да се проветрява, само през нощта - между 3 и 6 часа. През деня пускаме топъл въздух и затопляме помещенията, това е вредно, не отваряйте прозорците."

Специалистът посочи, че глобалното затопляне води както до удължаване на горещите периоди, така и до увеличаване на броя на тропичните нощи. Само през последните години в София те са станали 3-4 пъти повече.

По думите на д-р Спасова топлинният стрес не бива да бъде подценяван, тъй като в най-тежките случаи може да има дори фатални последици.

Особено уязвими се оказват хората в активна възраст, които са изложени в по-голяма степен както на високите температури през деня, така и на тропичните нощи. Именно поради това те попадат сред най-рисковите групи.

Значение има и типът на жилището. Д-р Спасова отбеляза, че сградите тип ЕПК са по-топлоемки от панелните, а най-добрият вариант са тухлените жилища, изградени с тухли с въздушни кухини, а не с плътни тухли.

Според нея градската среда също трябва да бъде адаптирана към все по-високите температури. Необходими са повече зелени площи, както и ограничаване на прекомерното застрояване.

Гледайте целия разговор във видеото.