По света го наричат с много имена – терариум (terrarium), флорариум (florarium), градинка в бутилка. Всъщност неговото първо официално име е „Wardian case“ и датира от далечната 1829 г. като носи името на своя откривател/изобретател, физик по образование, но с интерес към ботаниката – д-р Натаниел Багшау Уорд (Nathaniel Bagshaw Ward)*. Кристиан и Радослава Петрови обаче решават да го нарекат Jungle Jar и да го предлагат като една креативна, красива и естествена декорация за дома и офиса, която по света има много имена.

Идеята за Jungle Jar възниква, след като познати и приятели на Кристиан и Радослава споделят, че е много трудно да се отглеждат растения в дома, особено в днешното напрегнато и забързано ежедневие. Това е и причината двойката да създаде тази миниатюрна екосистема в буркан.

Jungle Jar представлява иновативна и природосъобразна затворена система, която освен че предлага уют и свежест в дома или офиса и замества прекрасно бързо вехнещите букети с цветя, се грижи почти сама за себе си.

Всяка градинка е ръчно изработена и включва различни влаголюбиви растителни видове. Бурканчетата Jungle Jar представляват удобно и практично подвижно озеленяване за офиса или дома. Те са идеален подарък за всеки, дори и за тези, които не обичат или нямат достатъчно време да отглеждат цветя. Всяко творение е уникално, ръчно изработено и живо.

Това са растителни композиции, които чрез фотосинтеза в затворена прозрачна среда и воден цикъл, се грижат сами за себе си. Всеки може да се наслаждава на зеленина и свежест без да се налага да прави ежедневни и сложни манипулации, необходими са само няколко поливания годишно (веднъж на 3-4 месеца).

Най-често използваните растения за този тип затворена екосистема са такива, които обичат влажна среда – тропични влаголюбиви растителни видове. Това са мъхове, папрати, бегонии, фитонии и много други. Освен това тази затворена среда е много подходяща и за отглеждането на миниатюрни дръвчета (бонсай).

* История на флорариума

Реално един шотландски ботаник го измисля около 10 години по-рано, но не успява да го публикува за разлика от Уорд, който става негов официален откривател. Д-р Уорд имал голяма колекция от хербарии и пашкули на пеперуди (съхранявани в буркани), а в градината си отглеждал различни видове папрати, които загинали от прекалено замърсения въздух над Лондон по това време.

Самата идея се зародила в ума му, когато веднъж съвсем случайно забелязал поникнали спори на папрат и някакви тревички в един от бурканите с пашкули, в който случайно попаднала съвсем малко почва. В продължение на 4 години той наблюдавал какво се случва, но с времето уплътнението на буркана остаряло и мръсният въздух убил и тези растения. Виждайки възможността, той помолил свой приятел дърводелец да му направи добре уплътнена дървена кутия със стъклени стени, в която любимите му папрати процъфтявали.

Истинският тест на изобретението бил, когато за пръв път изпратили 2 кутии с папрати и треви до Сидни (пътешествие от няколко месеца), а на връщане в тях благополучно пристигнали няколко вида от Австралия, които до този момент не успявали да оцелеят през дългия път. Така се стигнало до революция в търговията с живи растения, които вече можели да бъдат пренасяни през континенти, което в последствие разбива монопола при търговията със земеделски култури.

През 19 век това изобретение било от голяма полза за защитата на чуждестранни растения, внасяни в Европа от чужбина, тъй като голяма част от тях преди това са загивали по време на дългите пътувания по море, разочаровайки многото учени и любители ботаници от онова време.

Чрез множество опити д-р Уорд открива, че по този начин растенията не само се запазват от изсъхване, а и действително процъфтяват в тази затворена среда.