Чаровна и лъчезарна, Гуна Иванова е от тези събеседници, с които не можеш да се наприказваш. Въпреки своя 40-годишен сценичен триумф, тя е една съвсем „земна” жена. Нищо в поведението й извън сцената не подсказва, че същата тази невероятна певица на юбилейния си концерт  в края на април 2008 г. изправи на крака препълнената зала № 1 на Националния дворец на културата в София и я накара не просто да я аплодира, но и да пее и танцува заедно с нея. А на цветята, с които буквално бе затрупана след концерта, на прегръдките, възхищението и благодарността на просълзените й почитатели, биха завидяли много от днешните „звезди”.
Досега Гуна Иванова е издадала 6 албума. Всички те се отличават не само с автентично народно звучене, но и с патриотичната си тематика, както и с активната гражданска позиция на певицата. Първият й албум излиза  като дългосвиреща плоча през 1985 г. в 10-хиляден тираж. През 1992 г. издава на аудио-касета албум под наслов „Бисери от Македония”, а през 1997 г. – аудио-касетата „Всички сме българи”. Следващите три албума са в дискове и касети - „Ех, мъко моя” (2003 г.) в памет на сина й, „Орисия” (2006 г.) и „Поклон с песен” (2008 г.). 
За дългогодишната й  творческа дейност в областта на фолклорните изкуства, през пролетта на 2008 г. Българската академия на науките и изкуствата удостои Гуна Иванова със званието „Дописен член”.

Години наред ти успяваш да правиш нещо невероятно и уникално на българската музикална сцена – с изпълненията си не просто доставяш естетическо удоволствие, но обединяваш съвсем различни хора. На концерта ти те аплодираха хора на различна възраст - от 5 до 85. Харесват те и те слушат с удоволствие хора с разнообразни музикални  предпочитания, хора с различно социално положение и политическа ориентация. Как си обясняваш  това?
Може би обяснението е в това, че успях да се опазя от всякаква политическа ангажираност и останах вярна единствено на българската народна песен и на истинските й ценители. Изпълнявам различни народни песни - и шопски, и бързи тракийски, но преди всичко пирински, македонски народни песни. А в тях се пее не само за любов и красота, за вярност, мъка и раздяла. Тези песни разказват истории за истински събития и смели мъже и жени, за хайдути и воеводи, които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи независимо от абсурдите на времето, в което живеем. Такива са например песните за Гоце Делчев и Райна Попгеоргиева. Във всеки от 6-те албума, които съм издала досега, включвам поне две патриотични песни. Освен тях създадох и изпълнявам и други песни във връзка с драматични събития от нашата действителност, като например песента „Майчини сълзи”, посветена на майките, чиито деца загинаха в р. Лим.

Всичките ти песни се отличават с прекрасна мелодия, невероятен аранжимент и съдържателни текстове. Самата ти си автор на някои от песните, които изпълняваш, но и тези авторски песни звучат по народному: „Ей, ти, моме Ангелино”, „Айде, моме, босо по росата”, „Рано е мома ранила”. Как постигаш това?
Работя в екип с първокласни професионалисти като Райко Кирилов, Стоян Джамбазов и неговия оркестър „Щуро маке”, Валери Димчев, Сашко Велков от Македония, и др. С тяхна помощ песните, които изпълнявам, успяват да  докоснат сърцата на хората и с мелодия, и с аранжимент, и с текст. Неслучайно на юбилейния ми концерт по повод 40 години на сцената имахме удоволствието да се насладим на изпълненията на музикантите от „Щуро маке” и оркестъра на Валери Димчев, на танцов ансамбъл „Чинари” с хореограф Асен Павлов, на танцьори от ансамбъл „Пирин”, на воеводата на македонската песен Володя Стоянов, на първите ми ученички Ева и Зоя, на „Ева квартет” и фолклорна формация „Софийски славейчета” при културен институт „Красно село”, на „бисерчетата” Андреа, Мойсей и Пирина от фолкформацията при Общинския младежки дом на гр. Перник, както и на внучките ми – малките певици Ива и Велислава. 

В твоето голямо семейство всички пеят или свирят от съвсем малки.  Отрано си по седенки и събори, а  първата ти сценична изява на фестивал е още като дете. На концерта ти в НДК твоите ученици показаха завидна класа и предизвикаха възторга на публиката. Какво е за теб работата с талантливи деца?
Обичам да издирвам изявени гласове. Стремя се от всеки талант да направя „звезда”. Работата с децата ми доставя невероятно удоволетворение.  Песните, които не успявам да запиша сама, поверявам на своите ученици. Гледам на всеки един от тях като на една уникална личност, старая се да ги науча не само как да пеят, но и как да се представят на сцената, и да намерят пътя си в живота. Първата ми ученичка е Ева. Сега тя е в основата на фолклорната формация „Ева квартет”, която звучи невероятно. След първата формация на деца, която създадох  в Двореца на културата в Перник, направих детска и женска формация в Белово, а след това и в Бусманци. Непрекъснато участваме с децата в различни прояви и навсякъде, където моите ученици се изявяват, завладяват и публика, и жури. Случвало се е при съвместно участие с малките ми ученици в телевизионни предавания, организаторите така да се прехласнат по тях, че да забравят за мен. Стига ми, че имам възможност да работя с гласовити деца. Където и да отидат, все някой ще каже за тях: „Това дете не можа да не е от школата на Гуна!”. Освен работа с даровити деца, с удоволствие изнасям образователни концерти за деца и се опитвам да ги привлека към народната песен, защото само чрез нея едно дете би могло да се гордее, че е българче.

Имаш в репертоара си повече от 100 български народни песни. Над 20 твои изпълнения са  записани в Златния фонд на българското национално радио. Как оценяваш професионалния си път до момента?
Иван Искренов е човекът, който ме изведе от художествената самодейност до професионалната сцена. Направи го за първи път с песента „Катерино моме”. Същата тази песен на фолклорен фестивал в Истанбул през 1998 г. накара хората да започнат да слизат към сцената и да ме обсипват с хортензии. Обиколила съм с песни най-изисканите и красиви кътчета на света. Щастлива съм, когато в залата има само обич, изкуство и много цветя, защото обичта на хората ме прави по-богата от най-големите богаташи. През 1989 г., преди промените у нас, на концерт в Канада хората в залата станаха на крака и плакаха, докато пеех песента „Българин ме викат”.

Участвала си в много фестивали и конкурси, и навсякъде си печелила както журито, така и публиката. Усъвършенствала си се като певица в различни формации и състави – работила си в пернишкия ансамбъл "Граово", печелила си конкурс в Народния хор при радио "София", била си солистка в Ансамбъла на строителни войски, пяла си и в "Мистерията на българските гласове" с ръководител Здравко Михайлов. Изнасяла си по 10-12 концерта на ден. Пяла си на различни сцени по цял свят – в Русия, Канада, Швейцария, Англия, Франция, Германия, Югославия, Сирия, Тунис ... А в същото време си завършила школа за художествени ръководители в Пловдив, занимавала си се и с научна работа като организатор по труда в завод „Стомана”, гр. Перник. Как изглежда човекът Гуна Иванова зад всички тези творчески и професионални успехи?
Най-ценното в живота ми са близките ми. Родена съм в село Богородица в Огражден планина. В рода ни сме пет Гуни, а моето име, което на  гръцки означава скъпа кожена наметка, всъщност идва от българското „гуни ме”, т.е. прегърни ме. Двамата ми братя и сестра ми пееха прекрасно. Имах семейство с две деца, в което цареше невероятна хармония. Именно благодарение на мъжа ми, който си отиде рано от този свят, съм певица. Той ме подкрепяше във всичко, твърдеше, че нямам равна на себе си.  През последните години особено се вълнувам и гордея с постиженията на двете ми внучки Ива и Велислава, които също пеят. А от тежките удари, които животът ми поднесе, оцелях  благодарение на приятелите ми. 

Ако човек те срещне на улицата, би те сбъркал с някоя бизнесдама, защото се обличаш много стилно и елегантно. А и със сценичния си стил се отличаваш от традиционната представа за  българска народна певица.  Тоалетите ти са уникални – изискано семпли рокли в емоционално ярко червено или елегантно черно, върху които изкусно са избродирани шевици от традиционни народни носии. Това оригинално съчетание създава усещане както за българска принадлежност, така и за класическа дамска елегантност - народна певица и дама едновременно! И все пак каква е истинската Гуна Иванова?
Много държа на сценичното представяне и дори да ме слуша само един човек, за мен той е Бог, ще бъда на сцената с цялото си достолепие и ще му поднеса нещата истински. За мен сцената е храм, не мога по панталон и сако да пея  „Ах, къде е мойто либе” и „Лудо младо сън засънило”.
Много чувствителна и състрадателна натура съм. Бих помогнала на човек в нужда, дори и да ме е наранил с нещо. Текстовете на песните, които изпълнявам, разкриват и част от мен самата. Например песента „Народе мой”, която изпълнявам по музика и аранжимент на Сашко Велков и текст на Снежана Григорова:
„Жадна аз не съм за слава, нито за пари.
Стига ми, че вас ви имам, мои приятели.
Бог да ни благослови заедно да сме,
Да прогоним надалеко злобата и завистта.”

С топъл глас и чаровна усмивка  успяваш да плениш хората и извън сцената. Оставяш усещане за доброта, човечност и безкористно себераздаване. Това ли е твоето послание към ценителите на българската народна музика и хората изобщо?
С песента „Дълбок поклон” по текст на Далия Иванова, музика - Райко Кирилов и аранжимент - Стоян Джамбазов благодаря на всички за обичта и признанието към мен и хубавата българска народна песен:
„Всички хора са близки по съдба
Всички хора са равни в любовта
И дълбок поклон правя за това,
Че приехте ме в душата – мен и песента.”

Благодарим ти и ние,  Гуна, затова, че си сред нас и на сцената, и ни помагаш да бъдем по-добри и да се гордеем, че сме българи!

* Автор: Анна Димитрова