Книги

Моминско парти, завършило трагично

„В тъмната гора“ – Рут Уеър

03.09.2016г. / 11 51ч.

Аз жената

Корица: издателство "Хермес"

На български излиза бестселърът „В тъмната гора“ от Рут Уеър. Книгата се нареди сред най-продаваните заглавия във Великобритания и САЩ за 2015 г., а филмовите права са купени от Рийс Уидърспун.

Задължително четиво за почитателите на Пола Хокинс и Джилиън Флин!

За авторката

Медиите във Великобритания я сравняват с Агата Кристи, а книгата ще излезе на 37 езика. Рут Уеър наистина заслужава да бъде определяна като новата сензация в жанра на психологическия трилър. Първият ѝ роман – „В тъмната гора“, покори класациите на Ню Йорк Таймс и Съндей Таймс, като на същия успех се радва и втората ѝ книга.

Рут Уеър е израснала в Съсекс и е учила в Университета в Манчестър, преди да се установи в Лондон. Работила е в книжарница, в медиите и като учителка. След успеха ѝ като писателка на психологически трилъри, се е отдала изцяло на книгите и сега работи усърдно върху третото си заглавие.

За книгата

Нора не е виждала най-добрата си приятелка от училище – Клеър, повече от десет години. Ето защо много се учудва, когато получава покана за моминското ѝ парти. Тя се съгласява да отиде с надеждата, че така ще получи шанс да се помири с миналото си и хората, които са част от него.

Когато обаче пристига пред модернистична стъклена къща насред гората в Северна Англия, Нора вече се съмнява, че е взела правилното решение. Предстои ѝ да прекара уикенда не само на странно място, но и в доста скучна компания: малкото пристигнали приятели на Клеър не се познават и трудно намират общи теми за разговор.

С падането на нощта обстановката в стъклената къща става зловеща и напрегната – въпреки пресилените опити на гостите да повишат настроението. Купонът определено не потръгва, но някои момински партита просто не започват добре. Това обаче ще завърши трагично...

Отзиви

Хитро замислен и интелигентен трилър. Макар че през цялото време те побиват тръпки, просто не можеш да спреш да четеш.

Съндей Мирър

Завладяващ, наелектризиращ дебют.

Ентъртеймънт Уикли

Препоръчваме на феновете на Джилиън Флин и Пола Хокинс.

Съндей Експрес

Внимание! Не четете тази книга късно вечер или ако имате слаби нерви. Във всички останали случаи е строго препоръчително да я прочетете!
Ню Йорк Джърнъл ъф Букс

Откъс

* * *

На Кейт, на останалите три пети

С любов

В тъмната, тъмна гора имаше тъмна, тъмна къща;
А в тъмната, тъмна къща имаше тъмна, тъмна стая;
А в тъмната, тъмна стая имаше тъмен, тъмен шкаф;
А в тъмния, тъмен шкаф имаше... скелет.

Фолклор

Аз тичам.

Тичам през лунни гори, клони разкъсват дрехите ми, препъвам се в покрита със сняг папрат.

Къпинови храсти дращят ръцете ми. Дъхът раздира гърлото ми. Боли. Всичко ме боли.

Но продължавам. Тичам. Мога да тичам.

Винаги, когато тичам, в главата ми звучи мантра. За времето, което искам да постигна, или за разочарованията, които искам да оставя след себе си по асфалта.

Но този път една дума, една мисъл тупти в мен.

Джеймс. Джеймс. Джеймс.

Трябва да стигна дотам. Трябва да стигна до шосето, преди...

И тогава тя се появява, черната змия на асфалта под лунната светлина. И чувам приближаващия рев на двигателя, и белите линии блестят толкова ярко, че ме заслепяват, а черните стволове на дърветата са като решетки срещу светлината.

Закъсняла ли съм?
Насилвам се да измина последните трийсет метра, спъвам се в нападалите клони, сърцето ми ехти като барабан в гърдите ми.

Джеймс.

Но съм твърде закъсняла – колата е прекалено близо, не мога да я спра.

Хвърлям се върху асфалта с разперени ръце.

– Стой!
1
Боли. Всичко ме боли. Светлината дразни очите ми, измъчва ме... Воня на кръв изплъва ноздрите ми, ръцете ми лепнат от кръв.

– Леонора?
Гласът достига до мен приглушен през мъглата на болката. Опитвам се да кимна, ала устните ми не успяват да оформят нито дума.

– Леонора, ти си в безопасност, в болницата си. Ще те прегледаме на скенер.

Говори някаква жена, ясно и силно. Гласът ѝ ми причинява болка.

– Имаш ли някого, на когото да се обадим?
Опитвам се отново да кимна.

– Не си мърдай главата – казва тя. – Имаш травма.

– Нора – прошепвам.

– Искаш да се обадим на Нора ли? Коя е Нора?
– Аз... Името ми.