Свободно време

Мартенската програма на Унгарския културен институт за 2012

28.02.2012г. / 12 44ч.

Аз жената

Мартенската програма на Унгарския културен институт за 2012

Встъпление
Много съм щастлив, че още веднъж доживях твоето пристигане, Март! Добрахме се до теб през грипа, чумата на зимата, през подземното царство на мрака. Сякаш съм излязъл от шахта, от руднишки въздух, с кални нозе и задавени дробове, спирам се на откритото, поемам си дъх и почвам да пея.
Ето какво пея: приветствам те, Март! Минава време, докато човек се научи, че може да се радва дори и на една календарна дата.
(Шандор Мараи: Четирите сезона – март)

1 март, четвъртък, 18 часа, Унгарски културен институт
Представяне на унгарския сборник (поезия и проза от различни авторски книги) на Румен Стоянов „Lassudad szavak / Бавни думи“ (Фондация „Цедруш“ – Издателство „Напкут“, Будапеща, 2011)
Унгарската премиера на книгата се състоя в Будапеща на 31 януари т. г. в Българския културен институт.
На представянето ще говорят литературните критици Димитър Танев (редактор в списание Пламък), Людмила Малинова (Институт по литература при БАН), Йордан Атанасов (главен редактор на в-к Литературен глас)
Румен Стоянов е роден през 1941 в с. Драганово, Великотърновско. Следва в СУ „Св. Климент Охридски“ и в Хаванския университет. Работил е в Бразилия като дипломат в българското посолство и като преподавател по български език и култура. В момента е преподавател в Катедрата по Испанистика и португалистика в СУ „Св. Климент Охридски“, където води курсове по бразилска литература, българо-бразилски културни отношения и увод в българската испанистика и др. Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са Маркес („Сто години самота“), Кортасар, Борхес, Карпентиер. Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Пише поезия и проза на български, испански и португалски. Публикувал е поетическите сборници „Стихотворения в Бразилия“ (1981), „Бавни стихотворения“ (1983), „Прилив“ (1989), „Погача“ (1993), „Ракла“ (2003), „Кърчаг“ (2005), „Тяга“ (2007), и книгите с проза „Летопис на рунтавото време“ (1998), „Откоси“ (1999), „Аз съм българин“ (1999), „Нейде между“ (2011).
Впечатляващ творец и интелектуалец, Румен Стоянов е открояваща се фигура в българския духовен свят. Книгите му, притежаващи специфична физиономичност, говорят за новатор, който внушава важни духовни ценности и търси нови пътища за развитие на българското слово, пътища в които неотменно присъства стремежът за синтез между корените на националното и универсалното. (Людмила Малинова)

6 март, вторник, 18 часа, Унгарски културен институт
Представяне на сборника „Преводът и унгарската култура“ (Издателство „Изток-Запад“, 2011, Под редакцията на Йонка Найденова, Редакционна колегия: Йонка Найденова, Лиляна Лесничкова, Ласло Бедеч). Изданието се публикува с подкрепата на Унгарски културен фонд в рамките на Програмата „Гост-преподаватели за унгарска култура“ на Институт Балаши, с партньорството на Съюза на преводачите в България и Института за литература при БАН.
Представя: доц. д-р Георги Цанков
Сборникът е дело на специалисти и творци, изследващи унгарската култура в България, и очертава проблематика, която отвежда по-близо до актуални проблеми на културата и превода. Както и до художествена продукция и преводачески опит, които открояват взаимодействието между езици, литератури и култури, преодоляват културните граници, подпомагат срещата между езика и културата на Унгария и България, тяхното взаимно опознаване. Изданието е снабдено с две приложения. Първото е библиография на преведените на български език книги на унгарски автори за десетгодишен период – от 2001 до 2011 г. включително, която продължава вече осъщественото и обогатява справочната литература. Второто се явява своеобразна поредица на университетската специалност „Унгарска филология“, която представя (под надслова „Унгарски тетрадки“ и в отделни брошури“ разработваната от нея специализирана лексика и друга проблематика, важна с оглед на учебния процес и съпоставителните изследвания.
В сборника са включени текстове на: Радка Пенчева, Марта Бур, Николай Чернокожев, Венета Янкова, Петър Каменов, Пенка Пейковска, Дьозьо Токач, Пенка Ватова, Генчо Христозов, Чавдар Добрев, Ласло Бедеч, Сава Сивриев, Пламен Дойнов, Тошо Дончев, Георги Михалков, Джени Маджаров, Йонка Найденова, Савелина Банова, Милена Славчева, Ина Вишоградска, Индра Маркова, Лиляна Лесничкова, Стефка Хрусанова, Сабина Павлова.
Сборникът събира изследвания, писани по различен повод, на първо място във връзка с проведените два симпозиума под надслов „Култура и превод (с оглед на унгарския език)“, съответно през ноември 2006 и юни 2011 (последният се състоя в Унгарския културен институт.)

7 март, сряда, 18 часа, Унгарски културен институт
Джоко Росич на 80 години
Прожекция на 20-минутен колаж от филми с участието на Джоко Росич, приветствия от официалните гости, среща-разговор с актьора Джоко Росич
Вход: с покани!
Джоко Росич е български актьор от смесен произход, има над 110 роли на екрана, 70 от които в България и около 30 – в Унгария. Роден е на 28 февруари 1932 в Крупан, Югославия. Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 година имигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски, полски, руски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Женен е, има две деца и четирима внуци. Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“ и др.
В Унгария за пръв път го кани режисьорът Ференц Кардош, а става известен с ролята си във филма на Дьорд Сомяш „Под краката им свири вятърът“. Участвал е в следните унгарски филми: „Под краката им свири вятърът“ (р. Дьорд Сомяш)„Лоши хора“ (р. Дьорд Сомяш), „Романи крис – Законът на циганите“ (р. Бенце Дьондьоши), „Възглавницата на Ядвига“ (р. Кристина Деак), „Веркмайстерови хармонии“ (р. Бела Тар), „Прима Примавера“ (р. Янош Еделени) и други.
През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. За участието си във филма „Законът на циганите“ печели наградата за най-добра мъжка роля на унгарския кинопреглед през 1998. Джоко Росич е първият неунгарски актьор печелил тази награда. На 41-вия унгарски национален кинофестивал в Будапеща, българският актьор Джоко Росич е първият чужденец, който получи престижната награда за цялостно творчество и принос към унгарското кино.

9-18-29 Март, София
София филм фест – прожекция на филма на Бела Тар „Торинският кон“, Унгария-Франция-Германия-Швейцария-САЩ, 2011, 146 мин
Сценарий – Ласло Краснахоркаи и Бела Тар, Сърежисьор – Агнеш Храницки, Оператор – Фред Келемен, Музика – Михай Виг, В ролите – Янош Держи, Ерика Бок, Михай Кормош, Продуцент – Габор Тени; Награди и номинации: Берлин `11 – Наградата на ФИПРЕССИ, Голямата награда на журито и номинация за „Златна мечка“ Европейски филмови награди `11 – Номинации за най-добър оператор, композитор и режисьор
За филма: 1889 г. Докато е в Торино, немският философ Фридрих Ницше вижда как бият един кон. Той се втурва към животното, обгръща главата му с ръцете си, за да го предпази и след това припада. След по-малко от месец на Ницше поставят диагноза тежка умствена болест. Оттук нататък, до сетния си дъх 11 години по-късно, Ницше повече не проговаря.
Но какво се случва с коня?
Последният филм на Бела Тар отговаря по свой начин на този въпрос. Мъжът, който бие коня, е селски фермер, изкарващ прехраната си като превозва с каруцата си различни стоки до града. Конят е стар и много болен, но още изпълнява командите на господаря си. А фермерът и дъщеря му трябва да приемат, че скоро няма да могат да разчитат на коня, за да изкарват прехраната си.
Смъртта на коня е в основата на тази трагична история. (източник: http://siff.bg/)
Бела Тар: Унгарският режисьор е роден през 1955 г. в Печ. Дебютът му „Семейно гнездо“ е творба на социалистическия реализъм, вдъхновена от филмите на Джон Касаветис. В края на 80-те години визуалната чувствителност на Тар еволюира от сурови едри планове към по-абстрактни средни и общи планове, а философската му чувствителност се променя от строг реализъм към по-метафизичен поглед. Шедьовърът му „Сатанинско танго“ отнема седем години, за да бъде реализиран, но най-накрая се появява на екран през 1994 г. За „Човекът от Лондон“ е номиниран за „Златна палма“ в Кан. Избрана филмография: 1979 Семейно гнездо (Csaladi tuzfeszek); 1981 Аутсайдерът (Szabadgyalog); 1985 Алманах на падението (Oszi almanach); 1988 Проклятие (Karhozat); 1994 Сатанинско танго (Satantango); 2000 Веркмайстерови хармонии (Werckmeister harmoniak); 2007 Човекът от Лондон (A Londoni ferfi); 2011 Торинският кон (A Torinoi lo) (източник: http://siff.bg/)

12 март, понеделник, 18.30 часа
Унгарски културен институт
По повод Националния празник на Република Унгария – 15 март
Приветствие от Н. Пр. г-жа Юдит Ланг, посланик на Унгария в България
КАМЕРЕН КОНЦЕРТ НА МИЛЕНА ВЪЛЕВА (ЦИГУЛКА) И ВИОЛЕТА ПОПОВА (ПИАНО)
Със специалното участие на ИВА МАРИНОВА (ЦИГУЛКА), 6 ГОДИНИ
В програмата: творби на Йоханес Брамс, Золтан Кодай и Бела Барток
Милена Вълева
Милена Вълева завършва СМУ „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас със специалност цигулка при Людмила Иванова. Продължава обучението си в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, при проф. Дора Иванова. Специализира камерна музика при проф. Венцеслав Николов. Участва в майсторските класове на Ифра Нийман, Минчо Минчев, Сашко Гаврилов, Михаел Фришеншлагер. Лауреат е на националните конкурси „Светослав Обретенов“ – Провадия, „Панчо Владигеров“ – Шумен, „Недялка Симеонова“ – Хасково и на международните „Музиката и земята“ – София и „Клостер Шонтал“ Германия.
Концертира активно като камерен изпълнител и като солист на симфонични оркестри в страната и чужбина. Гастролирала е в Германия, Австрия, Чехия, Испания, Франция и Канада.
Репертоарът й включва автори от епохата на барока до съвременността. В момента е преподавател по цигулка в НМУ „Любомир Пипков“ – София. Нейни ученици са носители на награди от наши и международни конкурси.
Виолета Попова
Виолета Попова е сред най-изявените български пианисти – акомпанятори. Първите си уроци по пиано получава на 6-годишна възраст в родния си град Бургас от Олга Зуркова. Завършва средно образование в НМУ „Л. Пипков“, София при доц. Лидия Кутева и висше – в НМА „П. Владигеров“ в класа на проф. Панка Пелишек. Изучава камерна музика и клавирен съпровод при проф. Е. Божинова и проф. Л. Попова. Усъвършенства се в майсторските класове по пиано на проф. Гуидо Агости (Ваймар, Сиена) и проф. П. Солимош (Будапеща). Специализира в Московската държавна консерватория „П. И. Чайковски“ камерна музика и клавирен съпровод при проф. Т. Алиханов и проф. В. Чачава. Работи като пианист – акомпанятор I ст. в катедра „Цигулка“ при ИФ на НМА и е нещатен преподавател по клавирен съпровод. В. Попова развива активна концертна дейност. Постоянен пианист – акомпанятор е на международния конкурс в Клостер Шьонтал (Германия).
Ива Маринова
Родена през 2005 г. Свири на цигулка от две години. Участвала е в концерти в София и Бургас. Била е активен участник в майсторския клас на професор Мичо Димитров в Бургас през 2011 г. Пее във вокална група „Мечо Пух“. Учи цигулка в НМУ „Л. Пипков“ (предучилищен клас) при Екатерина Драмалиева.

14 март, сряда, Видин
Тържествено полагане на венци пред къщата-музей „Лайош Кошут“ по повод Националния празник на Унгария – 15 март
Революцията и освободителната борба от 1848-1849 година е едно от най-значимите събития в новата история на Унгария. С обществените реформи тя поставя началото на гражданската промяна. Тя е органична част на революционната вълна, заляла Европа през 1848 г. Тя е потушена единствено след намесата на Царска Русия. На практика борбата от 1848-1849 г. е един от най-прочутите военни конфликти от историята на унгарската нация.

15 март, четвъртък, София
Тържествено полагане на венци пред паметните плочи на Шандор Петьофи и Лайош Кошут по повод Националния празник на Унгария – 15 март

16 март, петък, Шумен
Тържествено полагане на венци пред паметника на Лайош Кошут и къщата-музей „Лайош Кошут“ по повод Националния празник на Унгария – 15 март

17 март, събота, Велико Търново
Тържествено полагане на венци пред паметната плоча на Ищван Дуньов по повод Националния празник на Унгария – 15 март

19 март, понеделник, 18 часа, Унгарски културен институт
Откриване на изложбата на Янош Божо „Унгарски пейзажи“
Изложбата се осъществява с любезното съдействие на Община Кечкемет и Колекция „Божо“
Открива: Корнел Мак, заместник кмет по културата в община Кечкемет
С участието на делегация от община Кечкемет (Корнел Мак, заместник-кмет по културата в Община Кечкемет, Йордан Бочков, председател на Самоуправлението на българската народностна общност в Кечкемет, Янош Божо младши, председател на Колекция „Божо“, Клара Лоранд, председател на Надзорния съвет към колекция „Божо“ и Ласло Дьердядес, директор на Музея „Cifra Palota“ (Цветен палат)
Янош Божо (1922-1988), художник, носител на наградата за изключителни постижения в изобразителното изкуство „Михай Мункачи“ (1987)
Художникът Янош Божо е роден на 27 декември 1922 г. в Кечкемет. Детството и целият му живот се формират от съдбата на селската беднота. От годините на лишения в житейския си път взема със себе си обичта и почитта към природата и народното изкуство. През втората половина на 40-те години на миналия век започва творчеството си на самоук художник. Към средата на петдесетте години на века формира изобразителния си език. Негова жизнена стихия и характерна черта са пълнокръвните цветове, широките, бързи, свободно летящи мазки, контрастът на светлината и сянката. Става един от изтъкнатите творци на унгарския експресионизъм. Първата му самостоятелна изложба, организирана през 1957 г. в кечкеметския музей „Йожеф Катона“, е истинска изненада. По това време се пренася в отдавна жадуваното си ателие, в едно кътче на старинния дом на генерал Клапка. В живота му страстта към всеотдайното рисуване и колекционерството са неразделно преплетени. Открива забравени унгарски етнографски паметници. Опитва се да спаси от разруха все повече и повече стари предмети. В началото се ръководи само от усета си за качественото, с течение на годините натрупва безпогрешни колекционерски познания в много области от унгарската етнография и европейското приложно изкуство. Участва в безброй индивидуални и групови изложби в Унгария и в чужбина. Създава най-голямата отворена за посещения частна колекция в региона, в която намират място забележителни образци на унгарската етнография и европейското приложно изкуство от XV до началото на XX век. През 1975 г. Янош Божо дарява колекцията си на своя роден град Кечкемет. От 1979 г. тя отваря врати за широката публика. На 14 декември 1998 г., преди 76-ия си рожден ден, си отива от живота. Колекцията и нереализираните си все още планове завещава на фондация „Кечкемет – Колекция Божо“. (Клара Лоранд, куратор)
Изложбата ще продължи до 6 април

20 март, вторник, 17 часа, Плевен – Художествена галерия „Илия Бешков“
Откриване на изложбата-емайл „Огнена магия“ на творци от град Кечкемет
Открива: Корнел Мак, заместник кмет по културата в община Кечкемет
Гостуване на делегация от град Кечкемет (Корнел Мак, Йордан Бочков, Янош Божо младши, Клара Лоранд и Ласло Дьердядес) на град Плевен
За начало на съвременното унгарско изкуство на емайла единодушно можем да приемем 60-те години на миналия век. Тогава този жанр, може би малко неочаквано, отново се появява в унгарското изкуство. Сериозна промяна в сравнение с предишните времена е, че в тази сфера, ограничаваща се предимно до бижутерите, във все по-голяма степен се проявяват скулптори, художници, графици, както и представители на различните клонове на приложното изкуство (стъкло, текстил). Още първото десетилетие и половина, периодът приблизително между 1960-1975 г., отправя унгарското изкуство на емайла в посоката на изобразителните изкуства.
Една от главните дилеми на съвременните творци е дали емайлът е част на приложното или на изобразителното изкуство. Сдружението на унгарските майстори на емайла представлява преди всичко онези, които са ориентирани предимно към изобразителното изкуство (наред с това и бижутерското схващане присъства при нас), както тук може да бъде включено в преобладаващата си част съвременно унгарско изкуство на емайла, започвайки от шейсетте години. Сдружението на унгарските майстори на емайла възниква през 1997 г. с надежда за обновление, чиято главна мотивация може би е това най-сетне жанрът да се синхронизира със съвременните стремления в изкуството. (Ласло Дьердядес младши, изкуствовед, председател на Сдружението на унгарските майстори на емайла)
Изложбата ще продължи до 20 април

27 март, вторник, 11-17.30 часа, Унгарски културен институт
Събрание на Асоциация на българската книга (закрита проява)
Асоциация „Българска книга“ (АБК) е единствената организация на книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти в страната.
Асоциация „Българска книга“ организира Софийския международен панаир на книгата и представя България с национален щанд на престижни международни книжни изложения в Европа.

Прочетете още: