Моето ХОБИ

Разбъркани частици
в пъзел аз нареждам
и картина хубава в
рамка си поставям.

Книга ме увлича
в незнайни светове
и в сладък сън зове.

Със зората се събуждам
слънчевият лъч да следвам
по листата бели
той сънят подрежда
и в стих нарежда.

С тези няколко реда са описани любимите ми занимания. Можех да продължа стихчето, но се опасявах че няма да мога да се спра. Моето хоби е всяко едно занимание даващо ми духовна храна. Във всяко едно от тях на пръв поглед изглеждащо съвсем обикновено влагам много от себе си и виждам по различен начин. Реденето на пъзел например за мен е най-хубавото време, което мога да споделя с любимите и близки хора. Наведените глави над разбърканите частици, разминаващите се погледи в търсене на поредният елемент, споделената тишина нарушавана само от моментите на радостен възглас при съвпадащо парче от пъзела. И накрая... готовата картина поставена в рамка на стената. Всяка една от тези картини пази и спомена за приятни мигове.
Но всеки понякога има нужда и от малко усамотение. Тогава намирам спокойствие между листата на поредната книга, отвличаща ме в незнайни светове. Любопитството и по-скоро желанието ми да научавам нови и нови неща, разрастват библиотеката ми всеки ден с криминални, исторически, фантастически ..... и всякакъв жанр. Кръгозорът ми в различните жанрове беше разширен от моя най-добър приятел , под чиито препоръки съм прочела не един прекрасен роман. Мисля, че и на него дължа това, че мога да превъплъщавам своите чувства и преживявания в прекрасни стихове. Той е моята муза. Това, че той вярва в мен, разбира ме и ме подкрепя във всичко ми дава криле и голяма доза увереност. Няколко стиха са писани специално за него, а други....просто изразяват моите мисли и моето настроение:

Сладък сън

В тази мека зимна нощ
в стаята ти топла влизам аз.

С нежен поглед те обгръщам,
с мили думи те приспивам.

В сладък сън ме каниш ти,
мечти големи си делим
и пътя заедно строим.

Две сърца сплотени
по лунен път вървят
към светъл изгрев устремени.

Една Година

Една година се търкулна.
Една година в трудни мигове
нашето приятелство сплоти.
Една година в незабравими мигове
ни даде ти.

Еднакви интереси ни събират
Еднакви мисли ни привличат
Едно е нашето сърце.

Мил приятел ми бъди
в този ден прошка дай ми ти
и поканата за обед приеми.

Две снежинки
Две снежинки в тиха тъмна нощ
търсят си подслон
и моето прозорче ги привлича

Две снежинки в снежна феерия
бяла краска на прозореца творят
но моят топъл дъх топи ги
и чао студена зима им шепти

Нощно приключение

След дълъг ден в завивките си меки
Тялото си морно аз отпускам с копнеж.

И тогава в тишината болката усещам
Мракът ме обгръща и нежно ме влече

Но сладък сън в прегръдките си ме поема
И раните ми тежки ближе до зори.

Отмора там душата ми намира
Сърцето спира устремения си бяг

Дъхът замира от неочаквани вълнения
А приключения редуват се безчет.

От висините сини в поглед аз събирам
Гори, поля, морета, езера.

Бродя из незнайни светове
От човешки поглед невидени.

Но изгрев топъл ме събужда
И в реалността жестока ме захвърля.