Любовни есенни рими – 26-а, последна част

За него

Отново слънцето залезе,
а с него тръгна си деня.
Отново търся те, къде си?
Защо остави ме сама?

Отново скитам без посока
и търся твоите следи.
Усещам някак странна болка
а сърцето ми без глас крещи.

Вървя по улица позната,
обсипана с безброй листа.
А мен прегръща ме тъгата –
само тя остана ми сега.

Все опитвах да те върна,
но ти си тръгваш всеки път.
Казвах, че за теб света ще обърна,
но какво ми е виновен светът?

Но както и да е... иди си!
Аз винаги съм си била сама.
Но знаеш ли, за мене ти си
нещо като есента.

В началото си топъл и прекрасен,
след това виждам другата страна.
И в един момент ми ставаш ясен –
откривам в тебе същността.

И без теб ще продължа напред,
в началото ще ме боли.
Но ще си спомням винаги за теб,
когато есенният дъжд вали.

Полина Кръстева

* * *

Есенна слана

А душата ми беше градина...
Вълшебна и дивна!
Красиви дървета,
пъстри поляни,
ароматни цветя.
Дойде есента и поисках
плод да откъсна от тази градина,
тъй чакан през деня и нощта.
Шумяха дърветата.
Нещо си шепнеха.
Гледам ги – голи.
Нямат даже по лист.
Шумяха и плачеха.
Есенна слана ги попарила!
А аз вярвах и очаквах плода!

Цветана Тодорова

* * *

Много недоизказани моменти

Листопадът на чаршафите, си ти.
Там звъни камбаната на тишината.
Спомени за минали мечти,
плахи погледи и трепет в маранята!
Листопадът на чаршафите, си ти.
Много недоизказани моменти.
Имаше изгарящи сълзи,
имаше и трепетни моменти.
Чуваш утрото и някак ти тежи!
Че минава в лунна светлина дъгата.
А от другата страна стои,
на вечерница, зорница свободата.

* * *

Есенна любов

Вятърът довя от нищото гласът ти.
Може би си мислех тайничко за теб.
Някак си се вмъкна във денят ми,
есенният лъч и каза ми привет.
Заиграха весело лъчите с миглите ти
и с усмивката ти, и с мечтите.
Весел сън, бленувано видение!
Сбъдната мечта, без капка притеснение.
Есенна любов, от себе си желана.
Ти дойде при мен – сега сме двама.

Галина Ангелова

* * *

Мираж

В тази нощ студена,
за твоита ласка
е моята надежда,
но няма те, мили,
чакам те да дойдеш
да ми прошепнеш нежно
тук съм, мила.

И в тази вечер притварям очи,
с надежда мечтая да дойдеш,
мил, нежен, за любов въодушевен.
Ласка твоя мила, нежна,
с твоите нежни ръце,
да ме докосваш, да ме милваш,
и усещам как сплитаме ръцете си,
но ти не си до мен сега,
ти сега си моя Мираж.

* * *

Студени утрини

Студени утрини посрещат ни сега,
но грее още моята душа,
че ти си тук и топлиш ми сърцето,
но дори и да не е така,
аз усещам тази топлина.

Студени утрини – поглеждам през прозореца
търся утеха, гледам сиви къщи и клоните
на дърветата как вятъра ги гали,
и тогава виждам любовта,
обича се природата взаимно,
как искам и ние с теб да сме така.

Джулияна Николова

* * *

Есенни мигове

Есен дошла е – усмихната, златна!
Раздава блага със власт необятна.
Копнее за обич и нежност душата
и път да намери към топлината.
Есенен хлад се промъкна в тъмата.
Скри се във клоните нощният вятър.
Поглед, зареян нагоре в небето,
търси звезди да докоснат сърцето.
Есенен дъжд наруши тишината.
Капки звънтящи не спират играта.
Бавно умора докосва очите,
думи неказани нейде отлитат.
Есенна утрин. Дъждът е отминал.
Студът във мислите вече преминал.
Тук-там лъчите с надежда проблясват
копнежите искрени да не угасват.
Есенно слънце косите погали,
минали чувства в душата разпали.
Мигове чакани се появиха,
тайни запазени там се разкриха.
Есен е. Фигури две приближават,
спомен от своята среща оставят:
пламък в очите, сърца разтуптени,
една посока, мечти споделени.
Есен. Във кръг се завъртат листата.
Пее унесено топлият вятър.
Лека носталгия тихо довява,
обич и мир по света възцарява.

Радост

* * *

Стиховете са от конкурса „Любовни есенни рими“