Понякога греша ли, не разбирам, но виждам, чувствам и избирам –
в очите ти да плувам, да се рея,
не искам времето си да пилея!

Искам да препускам във мечтите,
да се отпусна и ръцете ни да се преплитат.
Усмихвам се, защото ти си тук,
не се нуждая аз от никой друг…

Ухае на канела, ухае на смирение,
но в душата ми цари вълнение.
Години, дни или минути…
Не се бои човек от времето, щом има
сутрин някого, до който да се буди!

Не знам какво ме чака в утрешния ден,
но знам, че ти ще си до мен.
Чувствам топлина и красота,
със всеки жест, прегръдка и подадена ръка.

Тялото старее, но душата – не!
Това понякога е суета, но в продължение на векове…
Поглеждам теб и виждам –
Животът Е, за да обичам!

* * *

Стихът е от Деница Дахлева, участва в конкурса на Az-jenata.bg „С дъх на есен и любов“