Тайни целувки...

Прелетни птици
бродират името ти
от свилен облак.

* * *

Времето спряло
с жад за ехо от щурци
приказка реди.

* * *
Злато събличат
предивни любовници –
клен и калина.

* * *

Ледна вихрушка
роши кърпикожуси.
Ухае на тях.

* * *

Сънувай вишни...
Ела в самотата ми.
Пръв листец падна.

* * *
Септември роси,
една е молбата ми:
за майски порой.

* * *

Мълчи славеят.
Изгарят душата му
вопли на чайки.

* * *
Тайни целувки...
Любовен триъгълник
с есен хлапачка.

* * *

Сърдита мъгла.
Приятели си бъбрят –
топи се с добро.

* * *
Северняк довя
само лист дъб в пощата –
взе й душата.

* * *

Ти оставаш, аз
си тръгвам – всеки на път
в свойта си есен.

* * *

Колко са мъдри
пътищата на Бога –
знам, ще те върнат!

* * *

Сняг през септември?
С къдри-сребро е вече
моето момче.

* * *

Сбогом!... До пролет! –
петопръсти огньове
стенат под клена.

* * *

Младо вино във
вените на есента.
Сиротна радост.

* * *
Кестени валят
през сълзи златолисти...
Шепот прощален.

* * *

Ноември е твой.
Цветен молив ти стига
да си сбъднеш рай.

* * *

Стиховете са от Горанка Цветкова, участват в конкурса на Az-jenata.bg „С дъх на есен и любов“