На Гергьовден се премерете за здраве

Върху иконите светецът е изобразяван като воин, яхнал бял кон, забиващ копие в устата на ламята.

Името Георги се свързва с историята за мъченичеството на Св. Георги, живял в края на III в. в Палестина, където се радвал на богат и охолен живот. Едва на 20 години получава висш сан във войската – трибун. От много млад се е славел като храбър и начетен млад мъж. Мъченичеството му започва с опълчването му срещу император Диоклециан, който воювал с християните. Георги раздал цялото си богатство на бедните и открито заявявал, че Исус Христос е истински Бог и християните водят благочестив живот. Макар любимец на императора, Георги бил подложен на страшни мъки и изтезания. Но за изненада на всички раните му заздравявали и Георги не чувствал болка. Всички виждали как силата на вярата го крепяла и много от тях приели христовата вяра, една от които била императорската жена.

Господ се явил пред Георги, сложил му венец на главата и го успокоил, че скоро ще свършат земните му мъки. Така и станало, храбрият войник и мъченик Георги заплатил с живота си след като му отрязали главата.

Името се свързва и с известната легенда за ламята и младият момък на бял кон. Разказват, че от езеро излизала голяма ламя и откъдето минела всичко разрушавала. Никой не бил в състояние да я спре и всички много се страхували. Жреците посъветвали хората, за да умилостивят ламята, да й дават по едно дете, за да го изяде. Хората нямали какво да правят и водели рожбите си при езерото. Когато дошъл ред на царската дъщеря, се случило чудо. Дошъл момък на бял кон и победил силния звяр. Виждайки колко била силна вярата на момъка, народът приел християнството.

Според народната митология с празника на Св. Георги започва лятната половина на годината, по време на която кипи усилен труд в градините, нивите и кошарите. Затова Св. Георги се свързва с плодородието на полето и се вярва, че светецът покровителства домашните животни. Във всяка къща се прави курбан, като се заколва първото родено през годината мъжко агне. Сутринта се украсяват вратите и прозорците с цветя и букова шума. На гладно се отпива студена вода, за да се пречисти кръвта. Росата е важен елемент в народните ритуали. Което момиче си измие лицето с нея, няма да има лунички. Също така на сутринта всички се търкалят в росата за здраве.
Организират се различни състезания, най-вече свързани с борба и конни надбягвания, а младите момичета и момчета се люлеят на люлки.
На този ден не се спи, за да не си отиде сънят на агънцата.

Вярва се, че ако през деня вали дъжд, годината ще е плодородна, затова се казва: “Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица.” Ако е сухо и ясно и годината ще е такава, ако е облачно или има мъгла през годината ще бие град.

Забранено е на празника да се дава заем, най-вече млечни продукти, за да не секва млякото. Затова символично се издоява първото мляко. Една част се раздава на близки и съседи, а друга се изсипва в реката, за да тече и млякото като по вода. Ако кърмачка види костенурка преди Гергьовден ще има много кърма.

Сутринта всеки се мери за здраве и си нарича колко ще отслабне от работа през лятото. Според старите хора на празника всяко зарито имане придобива син пламък. Това е и времето за подновяване на договорите и сключването на нови между стопаните, работниците, чираците и майсторите.

Обреден хляб се раздава за здраве. Задължително трябва да е квасен и върху погачата да са направени украси символизиращи плодородие, богатство, здраве, пролет и защита от злите духове.
На трапезата трябва да присъстват освен обредния хляб и печено агне, дроб-сарма, яйца, мляко, сирене, варено жито, баница и вино.