Аз съм специалитетът за деня!

Посвещавам този текст на всички, които се съмняват в красотата на собственото си тяло и го наказват за това. Посвещавам го и на себе си. Защото съм специална – за мен самата и за тези, които обичам и които ме обичат. Такава, каквато съм! Струваше ми много време и страдание, докато накрая осъзнах мъдрите думи на моята сестра: Тялото е нашата къщичка и за да ни е уютно в нея, не трябва да я рушим, а да я обичаме и да се грижим за нея с любов.

Цял живот се боря с тялото си.

Започнах с диета, експериментирах с гладуване, продължих като редувах диета с гладуване. Така постепенно храната спря да представлява интерес за мен. Тялото ми се промени. Опияняваха ме похвалите, придружени с погледите на възхищение и завист на тези, които ме познаваха в предишната ми форма. Спортът беше моят наркотик, а недохранването – ежедневният ми режим.

Промяната дойде внезапно, грубо и жестоко. Със загубата на татко загубих и смисъл да живея, да се боря, загубих и себе си. Тялото ми ме обгърна, покри ме с мека обвивка, сякаш за да ме запази от болката навън. А тази отвътре? Тя се трансформира и специалистите в бяло й дадоха куп сложни латински имена...

Днес съм на 37 и отново се боря. Боря се ЗА тялото си.

Храня се здравословно, вкусно и разумно. Спортувам умерено и за удоволствие.

И приемам тялото си. Сега то е стегнато, хармонично и женствено. Харесвам го и го обичам. Харесват го и другите. Харесват го и го обичат и всички скъпи на сърцето ми хора. Обичат цялата форма и съдържание на моето АЗ.

Спрях да се опитвам да поправям тялото си. Мисля, че то поправи мен. За да не се разваляме никога повече!

Надежда

Още интересни истории четете в нашата блогосфера.

Източник: Jenite.net