Животът често е радост и тъга. От тъгата боли. Болката ранява толкова дълбоко, че човек почти винаги е готов да се предаде пред нея. Какво е болката, как изглежда и има ли вкус? Следващата поучителна история ще ви разкаже как да надвиете това чувство.

Защото само ние можем да направим болката по-малка или по-голяма.

Притча за болката

Живял някога в далечна земя един възрастен учител. Като всеки учител и той имал ученик. Но неговият ученик често бил недоволен. Мъдрецът бил уморен от постоянните оплаквания на ученика си.

Така една сутрин го изпратил да донесе сол. Щом недоволният младеж се върнал, учителят го накарал да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.

– Какъв вкус има? – попитал.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Отишли до езерото и ученикът хвърлил шепата сол в него. Тогава старецът му казъл:

– Сега пий от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – отговорил младежът.

Още по темата

Тогава учителят седнал до своя ученик. В него видял много от себе си. Хванал ръцете му и казал:

– Болката в живота е шепа чиста сол. Тя е нито повече, нито по-малко. Винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката.

Затова, когато те боли и ти е тежко, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие... Не бъди чаша. Бъди езеро.