Представете си как се будите рано сутрин и преди да отворите очи протягате ръка и усещате разни неща.

Сега си представете как бихте се чувствали, ако нямахте възможността да усетите допира на предметите и всички живи същества около себе си!

Би било ужасно, нали?

Животът и общуването ни би бил немислим без докосването. Докато останалите четири сетива (зрение, обоняние, слух и вкус) се изпълняват от определени части на тялото, допирът се усеща цялостно.

Това е така, защото кожата покрива абсолютно цялото тяло. В средния слой на кожата – дермата, се намират над 5 млн. нервни окончания, образуващи така наречената соматосензорна система.

Тази система отговаря за всички усещания, които чувствате с тялото си – студ, топлина, гладкост, грапавост, натиск, гъдел, сърбеж, болка, вибрация и много, много други.

Когато кожата ви докосва нещо, нервните окончания изпращат информация към гръбначния мозък, който я предава на главния мозък, където усещането се регистрира. Соматосензорната система има над 20 различни вида нервни окончания.

Кои са основните функции на нервните окончания?

  • Механорецептори – тези рецептори възприемат усещанията за натиск, вибрации и текстура;
  • Терморецептори – те са чувствителни към температура. Могат да бъдат два вида – отчитащи студено и отчитащи топло;
  • Рецептори за болка – тези рецептори се задействат при механичен стимул (ожулване, удар), термичен стимул (изгаряне) или химически дразнители (отрова на насекоми, например);
  • Проприорецептори – тези рецептори усещат позицията на различните части на тялото по отношение едни спрямо други, както и положението на тялото спрямо околната среда.

Връзката между докосване и привързаност

Освен, че докосването е необходимо, за да разберем вида на нещото, което пипаме, докосването е и израз на обич и близост. Чрез докосването живите същества общуват от хиляди години.

Може и да не осъзнаваме този факт, но докосването е изключително важно за изграждането на връзка и взаимоотношения. Проучванията показват, че липсата на докосване може да попречи дори на развитието на човека.

Липсата на докосване води и до депресия, насилие, дефицит на паметта и най-различни заболявания. Изследванията в областта на психологията заключават още, че докосването е изключително важно за развитието на децата.

Още по темата

Ако поради някаква причина родителите не докосват и не прегръщат детето, докато то расте, връзката между него и тях няма да е толкова силна. В тежки случаи детето може да порасне нещастен човек, който изпитва трудности с доверяването на другите хора.

От друга страна се смята, че докосването намалява стреса и тревожността, подобрява обучителните способности, решава проблеми, подобрява езиковите способности, дори помага за по-бързо възстановяване след боледуване.

Нежното докосване може също да подобри здравето на сърцето и да намали болката при хора, страдащи от хронични заболявания.

Няколко интересни факта за докосването:

  • Ние хората имаме повече рецептори за болка, отколкото всеки друг вид нервни окончания;
  • Най-малко чувствителната част от тялото ни е средата на гърба, въпреки че там е разположен гръбначният стълб, който е богато инервиран;
  • Най-чувствителните части на тялото са ръцете, устните, лицето, шията, пръстите и ходилата;
  • Човек има около 100 рецептора за допир във всеки един от пръстите си.