Добрите дела рано или късно биват възнаграждавани. Когато проявяваме загриженост към хората, които се нуждаят от нас, ние посяваме семето на радостта. Ако искаме да имаме радост и щастие в живота си, трябва да се научим да даваме същото на хората около себе си.

Следващата поучителна история разказва за добрините, които не бива да пропускаме да правим, дори когато сме далеч или се намираме в трудно положение.

Притча за добрината

Живеел някъде самотен старец. Той имал един-единствен син, който бил в затвора. Дошло време градината да се прекопае. Старецът много искал да може да се погрижи за градината и да засади картофи, но силите вече не му достигали.

Единствено синът му можел да му помогне, но него го нямало. Старият мъж взел лист хартия и написал писмо до него.

„Мили синко,

Чувствам се ужасно, защото по всичко изглежда, че тази година няма да мога да засадя картофите. Прекалено стар съм, за да прекопая градината сам. Ако ти беше тук, нямаше да се притеснявам за това. Щях да съм спокоен, че ти ще прекопаеш градината.

С обич, баща ти.“

Дни по-късно бащата получил отговор на писмото.

Скъпи татко, за Бога, не копай в градината. Там скрих оръжията!

С обич, синът ти.“

Още по темата

Късно през нощта дошла полиция и прекопала цялата градина, търсейки оръжия, но такива нямало.

Минали няколко дни и старецът отново получил писмо.

„Мили татко,

Сега спокойно можеш да си засадиш картофите. Направих за теб най-доброто, на което съм способен от затвора.

С обич, твоят син.“