Интелигентност, скромност, професионализъм и артистична замисленост. Това излъчва с присъствието си актьорът от трупата на Театър „София“ Антон Григоров.

Антон е роден в София през 1988 година. Завършва Актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ в класа на професор Снежина Танковска през 2012 година.

От октомври същата година е част от трупата на Театър „София“.

По-широка популярност Антон добива с ролята си на футболиста Калоян от сериала „Секс, лъжи & TV: осем дни в седмицата“. В театъра можете да го гледате в постановките „Парижката света Богородица“, „Госпожа министершата“, „Покана за вечеря“, „Скачай!“, „Питър Пан“.

Какво разказа Антон Григоров специално за нашите читателки вижте в следващите любопитни редове!

Бихте ли се представили пред нашите читатели? Как бихте искали да ви познават хората? Кой е Антон?

Ние хората винаги се отразяваме в очите на другите. Надявам се Антон да е добронамерен, приветлив и усмихнат човек. Такъв съм и затова казвам, че се надявам по този начин да се отразявам в очите на другите.

Кога разбрахте, че актьорството е ваше призвание?

Мисля, че беше някъде 11 клас. Тогава много-много не се замислих, но го усетих. От там нататък изобщо не съм се питал дали това е правилният избор. Просто следвах пътя си.

Насочи ли ви някой – родителите ви, близките ви?

Не, не. Родителите ми ме подкрепят в това, което правя, но не са ме насочвали. Никога не са ми налагали мнението си. Всъщност ме насочи мой близък, който ми каза: „Защо не пробваш да станеш актьор? Имаш талант.“ Някак си тогава, може би, съм осъзнал всъщност в какво бих бил добър. Тогава ми се отключи в съзнанието и си казах, че това искам да правя.

В детските си години сте се занимавал с футбол. Защо не продължихте спортната кариера?

Защото трябваше да избирам – футболът или училището. Реших, че в условията, в които у нас се практикува този спорт, не си заслужава. Преди това пък ходех на народни танци.

Много малък сте го осъзнал...

Явно е било време! (смее се).

Влязъл сте от втория път в НАТФИЗ. Какво Ви върна втория път? Как така не се отказахте?

Казах си, че това не е било моето време. Казах си, че щом така е трябвало да стане, значи трябва да го приема. Усетих го. Аз много се доверявам на усета си. След това дойде моето време и място. Нещата така се подреждат, че човек отива там, където трябва да бъде в определения момент.

Е, разбира се, вероятно има и ред причини, поради които не съм влязъл, но си казах, че трябва да поработя, за да изгладя всичко. Така се и случи.

Тоест Вие сте човек, който не се отказва лесно.

Не, определено! Ако знам, че има смисъл в начинанието, никога не се отказвам. Винаги намирам начин да продължа и да се усъвършенствам. Но ако няма нещо, с което да ме обогати начинанието, просто не хабя енергия за него.

Какъв е смисълът на актьорството за вас?

Да докосваме хората. Както всяко едно изкуство по свой начин въздейства на различните сетива, така е и с актьорството.

Театърът или киното? Къде се чувствате по-добре?

И на двете места се чувствам добре. Много е различно, но може би сцената повече ми допада, защото все пак повече съм бил на сцена, отколкото пред камера. Но и двете актьорски поприща са достатъчно интересни, различни. Театърът е специално място, защото го има живия контакт с хората. Това го прави по-интересен, по-ценен.

А кое е най-голямото предизвикателство пред камерата, когато не те гледа публика на живо, а трябва да пресъздадеш образ възможно най-естествено?

Напротив, там те гледат също и то професионално. Там те гледа целият екип! И не само екипът – около теб е пълно с техника – камери, микрофони... Просто това е друг вид предизвикателство да се абстрахираш от всичко това.

Разликата в киното е, че то привидно е по-близо до живота. Това го прави, според мен, по-трудно. Да можеш да изиграеш образа си възможно най-естествено на фона на всички разсейващи обстоятелства, на цялата лудница около себе си, е много трудно. Много по-различно е, отколкото да можеш да изолираш публиката мислено, заставайки на сцената в театъра и да се влееш в образа последователно.

Тоест естествеността е по-трудна?

По-различна е! Обстоятелствата, които те карат да си по-естествен в средата на снимачната площадка са малко по-различни, отколкото на сцената.

Кадър от „Госпожа министершата“

Кое е най-трудното във вашата професия?

Няма нещо, което да ме затруднява. Има неща, които могат да затрудняват, когато липсва практика, защото ние като актьори все пак трябва да можем да правим много неща. Нашите герои правят тези неща и ние трябва да можем да ги владеем, за да ги пресъздадем. Така че липсата на практика може да направи нещата по-трудни.

Преподавате в НАТФИЗ. Как се стига до преподавателската дейност в академията на тази млада възраст?

Аз съм асистент по-скоро. Просто така се случи. Има място за развитие в тази посока и ми беше дадена възможността.

Поканиха Ви?

Да. Моят преподавател професор Снежина Танковска просто ми предложи да се присъединя веднага след като завърших. Дори не съм се и замислял дали да приема, защото това е много любопитна дейност, помага изключително на личното развитие в личен и професионален план.

Какво точно преподавате?

Актьорство, сценично движение. По-скоро не е сценично движение, както ние го разбираме тук, а техники, които се преподават в западните театрални школи, но под друго наименование. Ние нямаме такава практика все още, но заимстваме известни елементи.

Мислили ли сте да продължите по-нататък в йерархията на преподавателската дейност?

Засега не съм го мислил. Както тръгне, така.

Трудно ли съчетавате преподаването с театъра?

О, много е трудно, когато има репетиционен процес, защото повечето репетиции и часове в НАТФИЗ са сутрешни. Има и вечерни, но по това време вече имам представление.

Трудно е, но не е невъзможно.

Стига човек да има добра организация?

Да.

Значи сте дисциплиниран човек?

Да, определено съм дисциплиниран. В това отношение да.

Имате ли жена до себе си?

В кавички трябва да кажем, че „до всеки велик мъж има една жена“, нали? (смее се). Да, и до мен има.

Тя актриса ли е като вас?

Да, но по-скоро се е занимавала повече с кино. Сега постепенно навлиза и в театъра.

Ще ни разкриете ли коя е?

Диана Костова се казва.

Играли ли сте заедно?

Все още не. Но много бих се радвал. Аз нямам проблем с това да играя с половинката си на сцената.

Как си представяте себе си след 10-20 години?

По-добър човек. Аз и сега съм добър човек, но винаги има накъде човек да върви и да се развива. Така че, това е много важно, според мен.

Доста актьори са били на ръба да се откажат от актьорството. Вие замисляли ли сте се за друга професия?

Не. Най-вероятно има колеги, които не са доволни от заплатата, сигурно и с право. Но пък тази професия носи много други положителни емоции и преживявания, което за мен е по-важното.

И все пак случвало ли ви се е нещо негативно свързано с работата?

О, разбира се! Това е една професия, изпълнена с трудности. Колкото и с лекота да изглеждат нещата на сцената и екрана, колкото и хората да си го представят супер забавно, актьорството е трудна професия.

Преминава се през много нерви. Това е част от професията – да има нерви, да има съревнование с другите, да има изблици на някаква агресия заради напрежение.