5 поверия за Горещниците. Снимка: istock
15, 16 и 17 юли са трите Горещници, най-топлите дни в годината, според които се разбира каква ще е предстоящата зима – по-мека или сурова.
Човекът е неразривно свързан с природата, но в наши дни сякаш това далеч не е така. Решенията и живота ни отдавна не зависят от времето и климатичните условия.
Но преди много години, хората вярвали, че отбелязването на Горещниците (най-горещите дни в годината – трите поредни празника в чест на християнските светци Кирик и Юлита – 15 юли; св. мъченица Юлия – 16 юли и св. великомъченица Марина – 17 юли), предпазва домовете и нивите им от пожари и градушки. Какви други поверия съществуват?
Смята се, че всяка работа през Горещниците (особено такава, свързана с огън или желязо, или пък с печене или ковачество) носи беда – пожари, болести, нещастие. Това са дни за пълен покой.
Според народните вярвания, огънят в тези дни може лесно да излезе извън контрол и да предизвика пожар. В много региони на страната хората предварително приготвяли храна и консумирали само студени ястия.
Според поверието водата по време на Горещниците е „лоша“, може да „вземе човек“, т. е. да предизвика удавяне или болест.
Смятало се, че сънищата и знаците в тези дни са пророчески. Каквото човек види или чуе, има особено значение.
В някои райони са се изпълнявали ритуали като Пеперуда или Герман, за да се умилостивят природните сили и да не последва суша или пожар.
Дните, известни като Горещници, са свързани с много вярвания и обичаи, насочени към предпазване от огнени стихии и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден от Горещниците. През тези дни не се ходи на нива и не се извършва земеделска работа – жътва, вършеене, косене и копаене. Не се меси и пече хляб, за да се опази трудът от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището.