Свободно време

Съветите на най-влиятелната тийнейджърка на света

„Как да бъдеш популярна“ – Мая ван Уейгънън

10.08.2015г. / 10 00ч.

Аз жената

Съветите на най-влиятелната тийнейджърка на света

Популярна.

Дефиницията на тази дума винаги е била малко неясна в главата ми. Знаех какво не означава. Не означава да те изберат последна. Не означава да ти се присмиват или да няма с кого да седнеш. Не означава да си сама. Но това вече не ми е достатъчно.

Надявам се, че в края на осми клас ще знам какво е да си популярна. Възможно ли е съветите за популярност отпреди повече от половин век да са все още приложими?...

Запратена в изгнание на дъното на социалната стълбица в училище, Мая ван Уейгънън решава да започне уникален социален експеримент: да прекара цялата учебна година, следвайки съвети, взети от наръчник по популярност от 1950 година! Могат ли една маша за коса, куп нелепи дрехи, малко вазелин вместо сенки за очи и наниз перли да помогнат на Мая в стремежа й да стане популярна? Резултатите от тази истинска история са смешни, излагащи, понякога болезнени и показват пътя към порастването, което невинаги се случва както си представяме, но си има и своите добри страни (дори ако първо трябва да наденеш кюлоти, за да ги достигнеш).

Разказана с неповторимо чувство за хумор, историята на Мая служи за пример на читатели на всяка възраст за това колко много можеш да постигнеш, стига да проявиш доброта и самочувствие.

Откъс

Септември

Проблеми с фигурата

****************************

Почти всяка тийнейджърка е имала (...) проблеми с фигурата си в един или друг момент от живота си (...) Причината за това е, че когато си тийнейджър, тялото ти все още се променя – не е спряло да расте за достатъчно дълъг период, за да намери естествения си баланс (...) Но това, че тялото не може да се спре и да се установи в едно положение, не е причина да се отчайваш и да мислиш, че нямаш хубава фигура. Трябва да поставиш разума над материята.
Аз изглеждам съвсем обикновено. Повярвайте ми, не се оплаквам. През целия си живот съм била повече от доволна да не ме забелязват. Когато неприятните хора забравят, че съществувам, светът е много по-хубав. Но благодарение на Бети нещата са различни. Вече искам не само да съществувам, а да разцъфтявам.
Още от малка винаги съм имала panza, испанската дума за корем. През годините той се е променял, но винаги ме е съпътствал. Когато бях в началното училище, братовчедите ми ме мушкаха в миниатюрното коремче и това ме караше да се скривам разплакана в стаята си с книга и парче шоколад. Очевидно лошите навици започват отрано.
Това лято израснах и моята panza стана по-малка. Чудесно е, че дрехите ми стоят по-добре, но все още съм болезнено чувствителна към външния си вид и теглото си. Но не съм сама в страданията си. Не мога да се сетя за нито едно момиче, което е доволно от теглото си. Волейболистките ядат толкова малко, колкото изобщо е възможно, докато от тях не остане почти нищо. Те публично заклеймяват всяко момиче от групата си, което идва на училище с прилепнали дънки, показващи и най-малката вълничка. „Валерия е дебела! Валерия е дебела!“ – започват да викат те.
Като изключим най-горните групи в скалата за популярност, всички в училището ми са малко по-закръглени. Според мен това подчертава разликата между тези на върха и тези на дъното на хранителната верига. И то е още една причина, поради която искам да се сбогувам завинаги с моята panza. Тя не може да дойде с мен по пътя ми към върха.
Четвъртък, 1 септември
Подготвяйки се за първия месец от експеримента си, аз отварям избелялата книга. Чувствам се така, сякаш тръгвам на велико морско пътешествие. Прокарвам пръст надолу по страницата със съдържанието и мълчаливо се моля да не завърши като „Титаник“.
Прочитам първата глава – „Проблеми с фигурата“, и подчертавам важни пасажи.
Започнете, като разумно разгледате проблема с фигурата си. Опознайте тялото си.
Това не е особено трудно. Нямам ханш, нямам гърди, нямам нищо закръглено. Е, всъщност имам закръглености, но те започват в средата и са издадени навън.
Преди да планирате сваляне на килограми, говорете с лекаря си.
Това не е проблем за мен. Преди година бях при педиатър, който ми каза, че съм „на границата на затлъстяването“. Тази болезнена и неточна препоръка сега ми дава позволението, което ми е нужно, за да започна диета.
... точно толкова важно е да броите калориите, които изяждате между храненията, колкото и онези по време на храненията. Всъщност на много от вас вероятно няма да се наложи да минат на диета, ако ограничат похапванията си между храненията.
Не трябва да забравяте и тъпченето с храна на разни партита, особено на срещите на клубовете и други събирания.
Ако наистина искате хубава фигура, трябва да закусвате.
... от всички пържени храни се дебелее.
Добре, това е изпълнимо. Бети Корнел включва и евентуални идеи за менюто, които със сигурност ще опитам. Давам си този уикенд, през който ще се насладя на забранените храни, и ще започна диетата във вторник сутринта след деня на труда.
Петък, 2 септември
Тичам с всички сили. Автобусът за вкъщи може да тръгне всеки момент, а аз не съм в него. Температурата е доста над 30 градуса и под мишниците ми вече са се появили неприятни петна пот. Прекрасно.
Един от охранителите пред училището вика след мен, но аз не му обръщам внимание. Тъй като живеем на границата на Тексас с Мексико, те са тук, за да проверяват никой да не пренася наркотици. Което аз не правя. Виждам Кензи, която повдига вежди към мен през един от мръсните прозорци на автобуса. Шофьорът изглежда сякаш няма желание да отвори вратата и измърморва нещо на испански, когато аз се качвам задъхана. Няколко от шестокласниците се изсмиват.
– Леле, приличаш на малоумна.
– Здрасти, Кензи – успявам да изрека аз. Свличам се на седалката зад нея и се опитвам да пригладя разрошената си опашка.
– Защо тичаше? – тя направо изплюва последната дума. Кензи е наполовина корейка, с необуздан характер, къдрава коса, пристрастена е към хевиметъл и изпитва истинско презрение към повечето физически упражнения.
– Трябваше да ни вземат мерки за костюмите в хора.
Г-ца Чарлз прекара повечето време в опити да отгатне размерите на роклите ни и да ги съобщава по микрофона. Размерът, който предположи, че нося аз, се оказа прекалено голям. Чудя се дали това не трябва да ми говори нещо.
– Още една причина да съм доволна, че не съм част от това адско нещо – изсумтява Кензи. Тя е в оркестъра от шести клас. Свири на обой, но днес е без инструмента си, защото, „без да иска“, го изпуснала в коридора и той „ами, ъ-ъ, някак, сякаш“ се счупил.
За първи път срещнах Кензи преди две години в първия учебен ден. Тя седеше сама, носеше колан с капси, а къдравата й коса беше вързана назад в страховита опашка. Успях да си помисля само: „Господи, надявам се, че няма да ме убие“. Малко по малко часовете, които имахме, ни принудиха да сме заедно и двете скоро се сближихме, въпреки че пак беше ясно, че тя може да ме смаже, ако се сбием. Кензи е наистина готина въпреки черната си аура. Тя е моя противоположност във всичко, но въпреки това е от малкото хора, които не ме карат да се чувствам като аутсайдер.
Като виждат латино чертите ми, но и светлата ми кожа, децата тук ме питат дали съм мексиканка. Отговарям, че майка ми е наполовина мексиканка, така че аз съм четвърт. Всъщност майка ми е смесица от англичанка, французойка, испанка, еврейка, мексиканска индианка и африканка. Не съм сигурна как се класифицира това, но при нея е красиво. А на мен са ми казвали, че в училище в район, в който деветдесет и осем процента от населението е латино, аз нямам достатъчно от правилното ДНК, за да се нарека латино. Смешното е, че далече от границата аз се смятам за мексиканка.
Може би поради факта, че Кензи беше корейка, а аз не бях достатъчно мексиканка, както и това, че и двете не знаехме достатъчно испански, за да попитаме къде е тоалетната, ние си допаднахме, защото не принадлежахме никъде другаде.
Въпреки че Кензи не е от момичетата, с които се биеш с възглавници, когато преспивате в къщите си, аз оценявам честността й. Ако имам сопол в носа си, тя ми казва. Ако ципът ми не е закопчан, тя веднага ме уведомява.
– Мая – казва тя сега, – изглеждаш ужасно. Наистина.
Такива приятелки не се намират лесно.
Над облегалките шестокласниците са се втренчили в нас с огромни очи.
– Изглеждат толкова невинни – казвам аз. Те се изсмиват с предпубертетните си гласове.
– Не задълго – ухилва се Кензи. Обръща се към тях и най-безсрамно започва да бълва куп мърсотии, които включват анатомично правилните названия на части на тялото и биологичните им функции.
Скривам лице в ръцете си. Опитвам се да й се скарам, но Кензи се смее толкова силно, че не чува нищо.
Точно преди да стигнем до моята спирка, един от шестокласниците се обръща и ме наплюва.
Край на първата седмица от училище, остават още безброй много.
И все пак тази година ще бъде различна. Тази година имам план.

****************************

Отварям входната врата.
– Здравей, миличка! – вика мама от кухнята. За моя изненада на плота има кутия с ябълкови бухти. Забелязвам веселия жълт етикет „Намаление 60%“. Виждам също и пликче стари бисквити и един кекс със стафиди и канела. И те имат жълт етикет. И огромен брой калории.
– Пазарувах, без да съм закусила – каза мама. – Казват, че това влияе на покупките ти.
Кимвам сериозно.
– Но не се притеснявай – продължава тя. – Всичко беше на разпродажба.
Мама има не съвсем тайна любовна връзка с храната. „Можеше да е по-лошо – казва тя. – Можеше да съм ужасна алкохоличка или наркоманка.“ Тя купува предимно шоколад. Когато бях малка, намирах тайните й запаси от сладки неща. Те винаги бяха на места, където татко не би се сетил да погледне, като например шкафа с почистващите материали или чекмеджето със зеленчуците. Но мама ходи на фитнес от понеделник до петък и е в доста добра форма.
– Как мина денят ти? – пита тя.
Поглеждам в краката си.
– Един шестокласник ме наплю.
– Предполагам, че си доволна, че е краят на седмицата, а? – Тя прехапва устната си, за да не се засмее.
Кимвам и грабвам една бухта от пакета. В кухнята влиза Наталия, моята аутистична петгодишна сестра, и цялото й лице е покрито с трохи. Ясно е, че вече се е насладила на своя дял.
– Яж бързо, Мая – казва мама. – Трябва да ги свършим, преди да се прибере баща ти.

****************************

Тате отваря вратата след около час. Той разтваря ръце в знак на поражение и извиква:
– Е, вече официално сме дебелите Уейгънън!
Това не е обичайното му „Здравейте, всички!“ или „Липсвахте ми!“. Сигурно е имал тежък ден. Университетът имаше проблеми и се очакваха съкращения.
– Моля? – прозвуча високо и ясно гласът на мама.
Деветгодишният ми брат Броуди се свива страхливо до вратата с банан в ръка. Очите му са широко отворени. Той е доста чувствителен по въпроса с размерите си и това колко бързо му стават малки дрехите. Броуди най-често става жертва на лекциите на тате от рода на „Знаеш ли (тук сложете името), хранителните навици, които развиваш като дете, остават с теб през целия ти живот“.
– Казах, че официално сме дебелите Уейгънън. Днес бях на лекар и той ми каза, че трябва да отслабна. Всички трябва да отслабнем.
– Моля?! – Мама вече е наистина ядосана. В гласа й се чува онзи заплашителен тон, който се появява понякога, когато е раздразнена. Планът на тате за сваляне на килограми може да включва само трима души в дома ни. Както казах, мама ходи на фитнес, а Наталия винаги е в движение, така че прасците й са като камък.
Качвам се горе, за да не гледам как мама и тате се карат шепнешком. Броуди се втренчва с широко отворени очи в своята panza.
– Стига, моля ти се – казвам му аз. – Просто си в период, в който си пълничък. И при мен беше същото, когато бях на девет.
Не споменавам, че при мен този период все още продължава, но няма нищо лошо в това да изкривиш малко истината, когато се опитваш да вдъхнеш увереност на някого.
Той се усмихва накриво.
Може би е хубаво, че започвам диетата на Бети Корнел във вторник. Това със сигурност ще зарадва тате. Както и да е, не съм готова да започна да се подписвам Мая Дебелата Уейгънън.
Понеделник, 5 септември
Много от вас си носят обяд в училище и си купуван мляко в стола. Това е добър начин да избегнете изкушенията, защото изобщо не ви се налага да се приближавате до дългата редица с вкусни неща ... Всяка една разумна комбинация от три или четири от следните неща ще бъде здравословен, а сигурно и лек и лесен за носене обяд...
Твърдо сварени яйца.
Малка кутийка извара.
Една филия пълнозърнест или ръжен хляб.
Пресни плодове (може да ядете големи количества).
Сандвич с американско или швейцарско сирене, много маруля, без майонеза и с пълнозърнест или ръжен хляб.
Какъвто и да е сандвич с месо без тлъстини.
Бульон.
Мляко.
Приготвям си обяд от половин сандвич, ябълково пюре и твърдо сварено яйце. Но не включвам никакво месо, защото от осемгодишна съм вегетарианка благодарение на „Паяжината на Шарлът“, малкия ми папагал и един стомашен вирус.
Изпитвам доста противоречиви чувства във връзка с диетата ми от утре. Въпреки че се вълнувам от възможността да загубя няколко килограма, аз съм и тъжна, че трябва да се сбогувам с безгрижното ядене. Да се надявам, че всичко ще мине добре!
Вторник, 6 септември
Странно е, че живеем на най-южната част от границата с фантастичната кухня на Мексико и все пак училищният стол предлага храна много под средното ниво. Градът ни е земя на противоречията.
Също като мен и Браунсвил, Тексас, не попада в нито една категория. Не е съвсем САЩ, но не е и съвсем Мексико. Тате започна работа в университета тук през лятото преди шести клас. Затова се преместихме от Запада на това място, което Броуди с обич описва като „дъвка, залепнала върху подметката на обувката на САЩ“. Училището ни е на улица, от другата страна на която се намира най-бедният квартал с такива размери в цялата страна. В единия край на тази улица има сергия за raspa (ледени конуси), panaderia (фурна), доста съмнителен на вид лекарски кабинет, ресторант за такоси и магазин за гуми втора употреба.
Но храната компенсира всичко останало. Въпреки че съм вегетарианка в земята на фахитасите, никога не ми липсват невероятни вкусове и цветове, на които да се наслаждавам. Признавам, че не всичко е привлекателно. На щанда за месо в магазина може да се купят свински глави и пилешки крака. Татко казва, че има начин дори и червата да се направят вкусни (в такоси, ако се чудите). Щом може да се постигне такова нещо, значи трябва да има начин училищните обеди да се правят така, че да не изглеждат и да не миришат толкова на разтопена пластмаса.
В такива дни се радвам, че си нося обяд. Докато гриза извити и вкусни моркови, Кензи изяжда две големи бисквити с шоколадови парченца точно както прави всеки ден. Как й завиждам. Опитвам се да не забравям думите на Бети.
Ако мисълта за обяд без десерт е нещо, което ви е прекалено неприятно да си представите, значи за вас няма надежда. Вие сте позволили на любовта ви към сладкото да господства над разсъдъка ви... А що се отнася до подигравките на приятелите ви – а те ще ви се подиграват – вдигнете брадичка и свалете килограмите.
Неделя, 11 септември
Днес сме на църква. Трябва да слушам г-жа Гарсия, която отново говореше за това, че бракът с момче от нашата вяра е единственото, за което момичетата на нашата възраст трябва да правят планове. При всички случаи „ще научим много повече като майки, отколкото ако отидем в колеж“.
Опитвам се да не слушам много внимателно.
Виждам Итън, момчето, което харесвам, да седи в другия край на църквата. Въздишам и за първи път наистина си пожелавам диетата да действаше.
Той наистина има най-красивите очи.
И коса.
И усмивка.
Чудя се дали момчетата, които Бети е харесвала, също са я харесвали.
Той ме хваща, че го гледам.
Повдига към мен хубавите си вежди и изрича само с устни думите: „Какво гледаш?“.
Скривам пламналото си лице и изричам мълчаливо една молитва на благодарност, че този път не ме хвана да ми текат лигите по него.
Преди да тръгна, хапнах съвсем лека закуска и сега стомахът ми къркори като стадо моржове. Това е лошо.
Съвет на Мая за популярност
Ако стомахът ти е предразположен към издаване на силни звуци, когато любимият ти е наблизо, трябва сериозно да се замислиш за отстраняването му. Това ще ти спести купища неудобства.

****************************

В книгата си Бети Корнел дава съвети за това как да се изпълняват някои упражнения, които помагат за поддържането на добре балансирана фигура.
Сега, за да стегнем корема, ще прибегнем до(...) футболните тренировки на момчетата. Легнете на пода и вдигнете крака под ъгъл от четиридесет и пет градуса. След това ги свалете много бавно, броейки до десет, като държите коленете изправени. Усещате ли придърпването? Въпреки че знам, че от това упражнение боли, то помага.
Щом свикнете с тези упражнения, те стават толкова лесни като да изядеш парче торта. Донякъде.
Мммм.
Торта.
Опитвам се да направя упражненията на Бети, но не успявам напълно

****************************

Вторник, 13 септември
Отслабнала съм с цели 300 грама!
Диетата действа.
Дали някой ще забележи? И по-точно дали Итън ще забележи?
Още добри новини. Сутиенът ми официално ми е малък! Никога не съм предполагала, че ще се случи, защото произхождам от семейство на жени с малки гърди. Но всеки път, когато си го сложа, той прекъсва кръвообращението ми.
Толкова съм изпълнена с щастие и възбуда, че едва мога да го понеса. Затова само за забавление пробвах сутиена на мама, който е с един номер по-голям.
Изобщо не може да се каже, че го изпълвам.
Чувствам се много унизена.
Продължавам да правя упражненията на Бети Корнел, но все още не виждам трансформацията от „дундеста тийнейджърка“ в „момичето с фигура с добри пропорции“. Но ще продължавам, защото пилетата се броят наесен. Ха-ха-ха.
Четвъртък, 15 септември
В часа по физическо двете с Кензи сме изпотени, изтощени и ръцете ни са наранени от удрянето на твърди волейболни топки. Откакто започнах „Проблеми с фигурата“, полагам усилия да стана по-добра в един спорт. Винаги ми е липсвала каквато и да било координация, а коленете ми са като на седемдесетгодишна жена. Неудобно ми е, че в часовете по физическо давам най-доброто от себе си, и въпреки това съм толкова зле във всичко, което опитвам. Страшно е да знаеш, че върхът на социалната пирамида се основава на атлетичните способности. Изглежда ми толкова остаряло, толкова несправедливо. Силните оцеляват. Слабите ги изяждат. Бети няма никакви бързи решения за внезапно придобиване на атлетичен опит, умения и сили за един месец. Проверих го.
Двете с Кензи се бутаме пред шкафчето, което делим. Това е нещо като да имаш съквартирантка, която притежава само дезодорант и мокри от пот шорти за физическо.
– Уф, воня – изтърсва Кензи.
Аз се изсмивам.
– Говоря сериозно. Ето, помириши ми тениската – настоява тя. Избърсва потта от челото си с ръкав и ми я подава.
– Пуф. Няма да мириша тениската ти. И току-що направи така, че лицето ти да замирише на час по физическо.
– Помириши я!
– Слушай, Кензи. Ние сме приятелки и има неща, които споделяме, като шкафчета и по някоя и друга неудобна тайна, но отказвам да мириша тениската ти. Това е малко прекалено.
– О!
Съвет на Мая за популярност
Ако искате да сте популярни, не миришете тениските за физическо на хората, защото в противен случай ще ви лепнат етикета перверзник и ще трябва да се преобличате в тоалетната.