Любовта ни към вкусната храна ни срещна с Йоана Петрова. Една млада дама, която не пропуска да сподели своите кулинарни шедьоври в блога си „Кулинарно в кухнята с Йоана“. Обича да пътува, да експериментира, води кулинарни класове и предпочита френската кухня. Вижте какво сподели пред екипа на Az-jenata.bg.

Кога и как открихте света на кулинарията и как намерихте себе си в него?

При мен двете са неразривно свързани. Открих себе си чрез храната преди около 8 години. Сега тя отразява настроенията ми и нагласата за света.

Голяма част от вашите рецепти могат да бъдат открити в кулинарния ви блог. Кога се роди идеята за него?

Когато се открих. Началото на блога беше естествено продължение на възмездието ми към хранителните проблеми, които имах. След като ги преживях, открих, че храната не е само за задоволяване на физическите ни нужди, тя е прекрасна емоция на всички сетива.

Сладко или солено?

Намирам очарование и при двете групи храни. Докато приготвянето на десерти обикновено е свързано с повече дисциплина и стриктно придържане към рецептата, при ястията съществува по-широк диапазон за импровизации. Разбира се и при двата случая трябва да знаеш какво правиш. Иначе, имам по-голям афинитет към консумирането на сладки храни.

На книжния пазар вече е вашата първа кулинарна книга „Аромати от сърцето на дома“. Как се роди идеята за нейното създаване?

Работата ми е свързана с приготвяне на сладкиши с пълнозърнести брашна, но рецептите за десерти в блога се придържат по-скоро към класическото сладкарство. Нерядко получавам въпроси от читатели дали и как могат да заменят бялото брашно с пълнозърнесто или да пригодят определена рецепта за определени продукти.

Това даде тласък за темата на книгата – печива с пълнозърнести брашна. Рецептите в нея са изготвени за пълнозърнести брашна, така че да не бъде необходимо читателят (приготвящият рецептата) да коригира нещо по нея.

Вие организирате и водите кулинарни курсове. На какви тънкости учите вашите курсисти?

Курсовете, които водя са на различни теми. Във всяка тема съществуват специфични за нея техники и знания, които предавам. Например на курса за френски макарони целта е курсистите да усвоят процесите, които съпътстват приготвянето на френски макарони отначало докрай – избора на продукти, последователността им на смесване, техниката на макаронажа.

Работа със сладкарски пош, печене, възможни фактори за неуспех и как да се избегнат, най-добрият избор на крем за слепване на черупките, приготвяне на 4 различни вида подходящи кремове, което пък от своя страна е свързано с техните специфични техники.

Уча курсистите не само „как“, но и „защо“. Когато започнем да си задаваме въпроса „Защо е необходимо да направя това по точно този начин, а не по друг?“, с отговорите се откриват перфектните вкусове и текстури. С други думи – тогава откриваме пълното удоволствие от храната.

Бихте ли организирали подобни занимания и за деца?

Работата с деца би била много по-трудна, но със сигурност темите за тях трябва да бъдат простички, базисни уроци от цялата кулинария. Представям си го като време за развлечение за тях, игра, а не като урок. Вероятно така ще може да се задържи вниманието им за по-дълго време. Тепърва предстои да разбера с моето дете. (усмихва се)

Има ли някой грандиозен кулинарен проект, който мечтаете да осъществите?

Живея тук и сега. При мен никога не е имало грандиозни планове. Като се обърна назад виждам, че всичко, което съм постигнала е било плавно, но с градация. Продължавам в същия дух.

Ако имате възможност да направите перфектното ястие или десерт за любима ваша личност от световна величина, коя ще е тя и с какъв шедьовър ще впечатлите?

По-скоро бих изпила две-три мартинита с него/нея.

Откъде черпите вдъхновение в работата си? Имате ли кумири в кулинарията, от които се учите и вдъхновявате?

Създаването на кумири не е добра идея, защото доближиш ли се до тях виждаш не само, че са най-обикновени хора като мен и вас, но и разочарованието може да бъде много драматично. Разбира се съществуват световноизвестни готвачи, кулинарни блогове, автори на кулинарни или художествени книги, които могат да ми повлияят от избора за вечерята довечера, през изработването на сложна торта, до създаването на емоционален блог-пост по някоя тема.

Музата винаги се навърта някъде около нас, но се появява за съзнанието ни само тогава, когато сме готови за нея.

Има ли универсална подправка, която е подходяща за всяко ястие?

Солта. Тя дава вкус на всичко – подчертава характера на продуктите, прави приятен контраст със сладки храни и усилва сладостта в десертите.

Как преминава един ваш ден?

В този период – приготвяне на закуска за двегодишното ми дете Даниел, кафе, игри с Даниел, приготвяне на обяд за Даниел, игри с Даниел, няколко лични часа по време на следобедния му сън, в които работя по нова рецепта, пиша статия, подготвям курсове, отговарям на имейли и коментари в блога..., игра с Даниел, вечеря, игра с Даниел, приспиване на Даниел, четене на книга, сън. Не ми е скучно. (усмихва се)

Какво обичате да правите в свободното си време?

Преглеждам блогове и сайтове, които следя, умувам по някоя нова рецепта, грижа се за себе си.

Бихте ли споделили с читателите на сайта някоя от вашите любими рецепти?

В синхрон с настъпващата есен предлагам на читателите да си приготвят лесен сладкиш с круши (рецептата може да видите тук).

Какво бихте посъветвали домакините, за да бъдат винаги перфектни в приготвянето на вкусна храна?

Да бъдат любознателни. Да не готвят автоматично, а да си задават въпроси и да търсят отговорите им. Да си намерят добри източници на рецепти и да следват избраната рецепта, особено ако я приготвят за първи път. Да не бъдат крайни в нищо, а да търсят баланса. С практиката и натрупаните знания идва моментът за лична изява, чрез създаването на свой собствени ястия и десерти.

Коя е любимата ви кухня?

Сменя се и зависи от моментните ми желания, скорошно пътешествие в друга страна, което отключва любопитството ми за местната кухня или сезоните. Например, през лятото проявявам влечение към средиземноморската кухня, докато през зимата по-често се обръщам за вдъхновение към скандинавската, английската, виенската или немската кухня.

Но ако трябва да посоча една кухня, от която най-често взаимствам или дори сравнявам, кухня, която ми служи като опорна точка, това е френската – там където са основите.

Пожелание към читателките на сайта Az-jenata.bg...

Пожелавам на всички читателки на Az-jenata.bg да бъдат здрави и да вярват в себе си.

Снимки: Facebook Кулинарно – в кухнята с Йоана