Десислава Францова е водещ и репортер на спортните новини на Bulgaria ON AIR. Родена е на 5 септември 1995 година в Козлодуй. Завършила е „Журналистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където в момента учи „Продуцентство и креативна индустрия“. Преди да стане част от екипа на Bulgaria ON AIR Десислава трупа опит като репортер и водещ в телевизия BiT.

Деси, ти си сред новите лица на спортните емисии новини по Bulgaria ON AIR. Разкажи малко повече за себе си – коя е Деси Францова?

Идвам от малък град – Козлодуй. Там прекарах повече от половината си досегашен живот, а след това дойдох в София, за да следвам журналистика. Обожавам да разказвам истории, да чета, да пиша. Много съм любопитна и може би затова и избрах да стана журналист. Щастливата случайност ме срещна със спортната журналистика и до ден-днешен не спирам да се занимавам с нея. Трудно бих се описала като човек, но ако трябва да избера няколко думи – емоционална, твърдоглава и жертвоготовна. Винаги съм казвала, че съм момиче с душа на момче, защото има много неща, които обичам да правя, въпреки че не са типични за една жена. Футболът е едно от тях.

Имаш опит като репортер и телевизионен водещ. Кои са най-ценните уроци, които научи за спортната журналистика досега?

Научих, че уроци се учат всеки ден, най-вече на терен. Как да представиш един шампион, как да покажеш достойнствата на една загуба и липсите в света на спорта. Но най-важното което научих, е че спортът е вид „допинг“ за обществото. Спортните постижения са един от двигателите на нацията, който може да я накара да се движи само напред и нагоре. Те провокират тези отзивчивост и любов, присъщи за балканските народи. Да вземем за пример Световното първенство по футбол през 1994 година, победите на Кубрат Пулев, на Григор Димитров, на ансамбъла ни по художествена гимнастика.

Защо реши да се впуснеш именно в тази част от журналистиката?

Спортът винаги е бил моя страст. Никога не съм си мечтала преди да бъда спортен журналист. А днес изобщо не мога и да мечтая да бъда друго. Очевидно съдбата най-добре си знае работата.

Освен водещ на спортните новини, ще те виждаме и в ролята на репортер. Коя е спортната история, която винаги си искала да разкажеш?

Обожавам, когато разказвам историите на не толкова познати спортисти и най-вече тепърва развиващи се деца. Такива истории за малки шампиони, които в последствие се превръщат в големи поводи за гордост, са много вълнуващи. Те са началото на нещо ново и смятам, че с талантите, които имаме сега и които продължават да се развиват, можем да сме спокойни за спортното бъдеще на България.

А има ли спортист, от когото мечтаеш да вземеш интервю?

Много са. Но нека да започнем от Димитър Бербатов. Той бе причината да заобичам футбола. Много е важно един спортист да бъде пример както на терена, така и извън него. За мен той е олицетворение на взаимодействието между талант и интелект.

В световен мащаб такъв е Лука Модрич. Един скромен хърватин, доказал се като най-добрият плеймейкър в света.

Тренирала си бокс, който се смята за запазена територия на мъжете. Защо избра точно този спорт и на какво те научи той?

Сблъсъкът ми с бокса бе случаен. В Козлодуй отвориха зала по кикбокс и реших да опитам нещо ново и непознато. Веднага се влюбих в бойните спортове и дисциплината, която върви ръка за ръка с тях. След това преминах към бокс и днес все още тренирам любителски. Той ми дава необходимата положителна енергия, а едновременно с това ми помага да се разтоварвам от напрегнатото ежедневие. Има някаква магия в бокса, която ме кара да обичам този спорт. А и споменах, че при мен възприятията за мъжки „неща“ са малко по-различни. Типичен пример са и любимите ми спортове – бокс и футбол.

Бокс, футбол... има ли друг спорт, който тренираш?

Ходя на фитнес също.

Какво обичаш да правиш в свободното си време?

Освен да спортувам, обичам и да чета книги. Има толкова много, които чакат да бъдат прочетени и още повече, които все още не съм открила. Нямам любим жанр и чета от криминалета, през автобиографии чак до исторически книги. Освен това обичам разходките сред природата, а когато посещавам българските забележителности и паметни места, се зареждам с изключително много позитивна енергия.

Имаш ли скрити таланти? И ако можеше да избираш – какъв талант би искала да имаш?

Умея да танцувам, тъй като дълги години преди да започна да се занимавам с бокс, тренирах балет. Понякога пиша стихотворения или рими. Бих искала да мога да правя „крачета“ с футболната топка, но рекордът ми все още е 9 (хаха). Нещо, което ми куца много е рисуването, така че и то спада към талантите, които бих искала да притежавам.

Твоето послание към читателите на Az-jenata.bg?

Пожелавам им да посрещат трудностите с усмивка. Тя е най-добрият щит, лек и отговор срещу негативизма, апатията и проблемите.

Снимки: личен архив