В свят на динамичност и непрекъснати промени, предаването „Смарт час“ по Bloomberg TV Bulgaria разкрива кои са успешните практики и актуалните тенденции в образованието. Водеща е Живка Попатанасова, която зрителите познават от сутрешния блок на Bloomberg TV Bulgaria „Бизнес старт“. Преди това Живка работи като главен редактор, редактор, репортер и преводач в различни медии. Освен в сферата на образованието, интересите ѝ са насочени към бизнес мениджмънта и стратегиите, новите компании, съвременни бизнес идеи.

В „Смарт час“ Живка представя иновативни образователни модели и насоки към необходимите визия и действия, които помагат на учениците да изпреварят времето си. И да бъдат подготвени за бъдещето. Кои са най-успешните образователни системи в света, къде се намира България спрямо тях и къде се крие знанието – в технологиите или в книгите, разкрива Живка Попатанасова в интервю за Dnes.bg.

Какво ви вдъхнови да създадете предаването „Смарт час“?

„Смарт час“ е проект на Bloomberg TV Bulgaria, с който телевизията ни застава зад каузата образование и се стреми да помогне за неговото развитие в България. Това от години е мисия на цялата Investor Media Group, част от която е и Bloomberg TV Bulgaria. Защото образованието е повече от необходимост. То е път с много посоки. Вдъхновяват ме добрите примери, които ми се иска да виждам и тук. Откакто съм лице на предаването може би най-истинското вдъхновение идва от това децата да влизат с желание в класните стаи, да нямат страх или апатия, да следват целите и мечтите си. „Смарт час“ е кауза, за която аз и екипът ми работим с хъс и старание.

Кои световни образователни модели бихте определили като успешни?

Смята се, че скандинавските и азиатските страни имат най-успешните образователни системи в света и предлагат най-качествени методи на обучение. Неслучайно първото издание на „Смарт час“ бе посветено на една от най-добрите системи – финландската. Любопитен е фактът, че учениците във Финландия постигат изключително високи резултати, а прекарват малко време в учене. За всяко дете се изготвя индивидуален план за обучение и развитие. Реформите в образованието там започват преди около 50 години, но днес вече финландската система е пример за една от най-ефективните. Държавата гарантира 100% безплатно образование. Учителите имат пълната свобода в преподаването. Те прекарват по 4 часа на ден в класните стаи и по 2 часа на седмица за професионално развитие, а социалният им статус е като този на лекари и адвокати. Децата имат също свободата да избират с какво да се занимават. Финландците казват: „Или ще се подготвят за живота, или за изпити. Ние избираме първото“. Затова няма изпити, контролни и тестове във финландските училища. Поглед и към Азия – една от най-добрите системи в света е тази в Сингапур. За кратък период от 50 години бившата британска колония стана известна с висококвалифицираните си кадри, защото повече от половината от населението е завършило университет. Има някои особености – голям процент от най-добрите студенти стават преподаватели в училище. Професията на учителя е сред най-престижните и добре платени. Училището създава среда, която мотивира децата да усъвършенстват знанията си през целия живот, но и да бъдат адаптивни към новостите. Сингапур е сред най-развитите финансови и технологични центрове в света и учениците заемат първите места в международни състезания по математика и подобни дисциплини. В края на 90-те в страната стартира програмата Thinking Schools, Learning Nation, насочена към интегриране на училищното образование в икономиката на страната. Всъщност връзката между образованието и прогреса е много силна в Сингапур. Всяко училище използва свой метод на обучение и системата в страната се адаптира в съответствие с изискванията на новото време. През 2015 г. пък Южна Корея се превърна в номер 1 в света по отношение на образованието. Децата там прекарват седем дни от седмицата в класната стая и учат всичко, което е част от програмата. Южна Корея влага и много средства в образователната си система – годишният бюджет е малко повече от 11 млрд. долара. Също много известна е японската, която е комбинация от работна етика, принципи, иновации и технологии, които заемат съществена роля. Важни за образованието в Япония са извънкласните дейности. Всяко дете там участва най-малко в един клуб – например клубове по спорт и шахмат, които повишават нивото на системата. Бих посочила и още примери, но обещавам, че всички тези системи ще бъдат представени в „Смарт час“ във времето.

Къде се намира България в този контекст?

България не е сред страните с най-добро и качествено образование, то трябва да бъде тясно свързано с бъдещото развитие на ученика. Училището трябва да подготвя за живота след завършване, когато човек започва да учи истински. У нас се полагат усилия в правилната посока, но истината е, че имаме много работа.

Кое е първото нещо, което трябва да бъде променено в българското образование? Как може да се измени обликът на образователната система у нас?

На първо място е важно да се усетят нуждата от промяна и необходимостта от реформи в образованието. У нас има недостиг на учители, който ще се усеща все повече през следващите години. България е сред страните с най-застаряващи преподаватели. Професията на учителя е изправена пред изпитание. Просветното министерство прилага стимули за привличане на млади кадри, но като че ли те все още не са достатъчни. В същото време днешните преподаватели трябва да отговарят на знанията и уменията, необходими на съвременните ученици. Добър учител е този, който умее да увлича децата, да организира съвместни занимания с тях, да ги мотивира, да ги познава – да следи интересите им, както и силните им страни и качества, а не просто да преподава уроци, да дава домашни и да проверява контролни. Училището не е това, което е било. Младите учители също имат нужда от вдъхновение и допълнителна мотивация – те търсят развитие в професията. Въпросът е как да се промени начинът, по който гледаме на училището като институция, както и методите на обучение, така че да следват успешните световни модели и практики.

Къде се крие знанието – в новите технологии или в книгите?

Знанието е и в технологиите, и в книгите. Различен е начинът, по който го дават. Съдържанието дори на най-големите библиотеки в света би могло да бъде събрано на електронни носители. Важна е информацията, която достига до нас. Винаги казвам, че живеем в епохата на информацията и тя е безценен ресурс. Все по-лесна и по-достъпна е. Това, разбира се, крие своите рискове, но е и предпоставка за развитие на умения – умението да анализираме, например. Въпреки напредъка на технологиите, книгата има незаменимо място, има и история на хиляди години. Вярвам, че има и бъдеще. Свидетели сме и на нейната трансформация. Колкото до технологиите – те са във възход. Възникват нови професии, което създава предпоставка за недостиг на кадри в бъдещето, а това ще изисква промени в образованието. Една непрекъсната верига.

Цялото интервю четете в Dnes.bg.