Любими цитати от Ерих Мария Ремарк

„Трудно е да се намерят слова, когато човек наистина има какво да каже“.

Потапяме се в света на литературата, връщаме се повече от 80 години назад, когато е писана тази история...

История за самотата, себеотдаването, вечното приятелство, истинската любов, суровата действителност, страховете, мечтите.. За големите неща в живота, които те държат, осмислят, разтърсват и променят. За същинското битие, в което красотата и жестокостта се държат за ръце.

Ако обичате книги, които не се четат, а се изживяват – „Трима другари“ на Ерих Мария Ремарк е нещо за вас..

Затваряйки последната страница, вие ще сте живели в 1928 г., ще сте се върнали от войната, ще сте били част от едно истинско и безкористно приятелство, ще сте се влюбили силно..Ще сте имали една нежна и емоционална връзка, която не изисква и не притиска във времето. Ще сте се смели, ще сте пили обилни количества алкохол, за да забравите миналото и да притъпите сетивата си за заобикалящата ви реалност. Ще сте имали великолепно чувство за хумор. Ще сте работили в работилница за поправка на автомобили. Ще сте изпитали много болка и ще сте пролели много сълзи... Защото „Трима другари“ е силно емоционална книга, която ще остане в сърцето ви. Представяме ви няколко прекрасни цитата от книгата на Ерих Мария Ремарк.

„Понякога в такива вечери те навестява нещо от миналото и се взира в теб с мъртви очи. Но затова пък има ракия.“

„Колкото по-скромно е самочувствието на един човек, толкова по-голяма е истинската му стойност...“

„Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използвани, а после ги изтласкват настрана.“

„Чудно е пиенето – бързо събира преживяното у човека, но после вмъква такива междини от вечерта до сутринта, сякаш са години.“

„И ти, скъп живот, който човек може да обича, но не и да спаси!“

„Може би човек е привикнал да върви по един утъпкан път, че дори и малкото свобода го смущава.“

„Принципите трябва да се нарушават, иначе не носят никаква радост...“

„Пък и би било ужасно, ако любовта имаше нещо общо с истината.““

„... Човек никога не може да стане смешен в очите на жена, щом прави нещо заради нея.“

„ ... навремето се върнахме от войната млади, обезверени....Искаше ни се да се втурнем в атака срещу лъжата, самолюбието, алчността, равнодушието, които бяха виновни за всичко, изстрадано от нас; бяхме станали сурови, нямахме доверие в никого, освен в другарите редом с нас; изпитвахме и друго едно доверие, което нивга не ни бе мамило – доверие в реалните неща, в небето и земята, в тютюна, дърветата и хляба...“

„Почитта към покойния не е нищо друго освен съзнание за вина. Искат да се оправдаят за всичко, което приживе са сторили и пожелавали на милите покойници... Човек си спомня за своите оскъдни добри качества винаги, когато е твърде късно.“

„Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.“

„За любовта е потребен известен наивитет. Ти го притежаваш. Съхрани го. Той е дар Божи. Загубиш ли го веднъж, никога не ще си го възвърнеш.“

„Да се родиш глупав не е позор, само да умреш глупав е жалко.“

„Дадеш ли воля на думите, винаги изпитваш облекчение.“

„Наивната душа още не е разядена от скептицизъм и свръхинтелигентност... (...) Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне.“

„Щастието беше най-несигурното нещо на света и с най-висока цена.“

„Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан. (...) ...но без любов човек е само някакъв труп в отпуск.“

„Какво знаете вие за живота, момчета? Дори от собствените си чувства се страхувате! Не пишете писма, а телефонирате; вече не мечтаете – в края на седмицата си позволявате едно излизане; вие сте разумни в любовта и неразумни в политиката – жалък род!“

„Ядовете по-лесно правят хората сантиментални, отколкото любовта.“

„Не разбирам много от големите неща в живота. Само от хубавите. Люлякът тук е достатъчен, за да ме направи щастлива.“

„Съзнавах, че във всяка любов има желание за вечност и че в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.“

„Само свободата си не губи! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.“

„Чудни хора сте вие, младите! Миналото ненавиждате, настоящето презирате, а бъдещето ви е безразлично. Как ще се излезе на добър край! (...) Краят може да бъде добър, ако преди това всичко е било лошо. Тогава и лошият край е много по-добър.“

„ ...наистина парите не даряват щастие, но действат необикновено успокояващо. – Парите ни дават независимост, мили, а това е много повече.“

„Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.“

„Беше свързано с неразгадаемата тайна, че действителността буди желания, но никога не може да ги удовлетвори; че любовта започва у един човек, но не свършва у него; че всичко може да съществува – човекът, любовта, щастието, животът; и че по някакъв страховит начин чувството винаги е твърде малко и става толкова по-малко, колкото по-голямо изглежда.“

„Човек не може да живее за любовта, за друг човек обаче може.“

„ ...какво проклятие е да обичаш една жена и да си беден.“

„Съжалението е най-ненужната стока на този свят...“.

Автор на статията: Катрин Миладинова, стажант в Az-jenata.bg.

Снимки: iStock