Днес в рубриката ни „Притчи, мъдрости, цитати“ споделяме с вас няколко вдъхновяващи редове от книгата на Джак Канфийлд „Пилешка супа за душата“. Те ще ви напомнят за вашето Аз.

През есента на 1988 година съпругата ми Джорджия и аз бяхме поканени на конференция в Хонконг, където трябваше да изнесем доклад за самоуважението и възможността човек да се представи в най-добрата си светлина. Тъй като никога по-рано не бяхме ходили в Далечния Изток, решихме да удължим пътуването и да посетим и Тайланд. Когато пристигнахме в Банкок, започнахме да обикаляме най-известните будистки храмове в града. Този ден, заедно с преводача и шофьора, ние с Джорджия посетихме множество будистки храмове и скоро всички впечатления се смесиха в представите ни.

Един от храмовете обаче беше оставил незаличимо впечатление в сърцата и съзнанието ни. Той се наричаше Храм на златния Буда и бе много малък, вероятно с размери не по-големи от девет на девет метра. Но щом влязохме вътре, бяхме изумени от присъствието на един близо триметров Буда, направен от чисто злато. Той тежи повече от два и половина тона и е оценен приблизително на сто деветдесет и шест милиона долара! Гледката беше внушителна – величествен и в същото време деликатно изваян Буда от масивно злато, който гледаше усмихнат към нас.

Докато разглеждахме с интерес храма, аз се приближих до един стъклен шкаф, в който имаше парче глина, дебело около двадесет сантиметра и широко тридесет. До стъкления шкаф имаше обяснителен текст, който описваше историята на това необикновено произведение на изкуството. През 1957 година неколцина монаси от един манастир трябвало да изнесат от техния храм статуя на Буда, изработена от глина. Манастирът трябвало да бъде преместен другаде, за да се освободи място за изграждащата се магистрала в Банкок. Когато кранът започнал да пренася гигантския идол, той започнал да се пропуква, защото теглото му било огромно. На всичкото отгоре заваляло.

Главният монах, загрижен да не се повреди свещеният Буда, решил да остави временно статуята на земята и я покрил с голям насмолен брезент, за да я предпази от дъжда. По-късно същата вечер той отишъл да провери какво е състоянието на статуята и светнал с фенерчето под брезента, за да се увери, че Буда е сух. Щом светлината стигнала до пукнатината, той забелязал нещо да просветва през нея и това му се сторило странно. Като се вгледал отблизо в проблясващата светлина, той се зачудил какво ли има под глината. Донесъл длето и чук от манастира и започнал да отчупва парчета глина от статуята. Докато свалял внимателно парчетата, сияещото петно ставало все по-ярко и все по-голямо. Монахът работил часове наред, преди пред него да се появи в целия си блясък изключителният Буда, направен от чисто злато.

Още по темата

Историците смятат, че няколкостотин години преди откритието на монаха, бирманската армия се готвела да атакува Тайланд. Като узнали, че страната им скоро ще бъде нападната, монасите покрили скъпоценния златен Буда с глина, за да предпазят съкровището от плячкосване. За нещастие, изглежда бирманските воини са убили всички монаси и добре съхранената тайна за златния Буда останала неразкрита до паметния ден през 1957 година.

Докато пътувахме за вкъщи със самолет, започнах да си мисля: Ние всички сме като глинения Буда – покрити сме с твърда черупка и все пак във Всеки от нас се крие по един „златен Буда“, „златен Христос“ или „златна ядка“, която е нашата Истинска Същност. Някъде по пътя, между две и деветгодишната си възраст, човек започва да прикрива „златната си Същност“, нашето Истинско Аз. Подобно на монаха с чука и длетото, нашата задача е да открием отново Истинската си Същност.