Продължаваме да Ви срещаме с журналисти от Bulgaria ON AIR, които по време на извънредното положение работеха неуморно. Какво е да си репортер по време на пандемия и попречи ли социалната дистанция на работата им – отговорите от Виктор Борисов.

Виктор, имаш дългогодишен журналистически опит, но какво е да работиш на „терен“ в тази ситуация?

Репортерите имаме огромната привилегия да работим на „терен“. Аз не намирам съществена разлика, разбира се, като изключим защитните средства и дистанцията.

Как се промени естеството на работа?

COVID-19 повлия сериозно и на нашата работа. Ограничаването на контактите включва и намаляване на интервютата на живо, които ние ежедневно правим за нашите репортажи. Сега се налага да ползваме мобилни приложения за комуникация, за да направим връзка със събеседниците. Това е и за тяхно спокойствие. Но е различно.

Работата ти изисква да общуваш с много хора. Имало ли е случай, в който те е било страх?

Паниката е нещо много страшно и вредно, защото блокира работата ти. Не съм имал ситуация, в която да ме е било страх. Опитвал съм се да се фокусирам върху темата и това как тя да се превърне в максимално всеобхватен репортаж. Все пак, който го е страх от мечки... да не излиза.

Как гледаш на социалната изолация – от гледна точка на репортер и от гледна точка на гражданин?

Социалната изолация има и плюсове и минуси. Положителните страни са, че нямаше изразен пик на заболеваемост със стотици новозаразени дневно, здравната система успя да поеме случаите с малки изключения, разшири полето на онлайн услугите и работата вкъщи. Намаля трафикът, параметрите, измерващи качеството на въздуха се подобриха, хората се върнаха към дейности, които животът в XXI век не им позволяваше, намериха време.

На другия полюс мерките разтресоха финансовия и икономически живот. Много хора останаха без работа и доходи. Щетите, нанесени върху някои сектори, ще се поправят с години напред, ако изобщо оцелеят. Надявам се, хората да са имали възможност да изчистят съзнанието си и в посткризисните времена да се възползваме от малките моменти, за да може да изградим живот, който да ни удовлетворява повече и да продължим да се развиваме и да бъдем отговорни взаимно.