Развиването на креативност и използването на изкуствен интелект са бъдещето на образованието и бизнеса. Около това мнение се обединиха участниците в специалното 11-то издание на международната конференция „Образование и бизнес“ на Bulgaria ON AIR. Тази година тя се проведе изцяло в тв формат под мотото „Иновации vs. Конспирации“ и в рамките на три панела събра учени, преподаватели и представители на висшия мениджмънт на финансови и технологични компании, за да разсее някои конспиративни теории, разпространяващи се заради липсата на информация.

„Когато нещо е неизучено, то крие тайни и така се появяват конспиративните теории“, категоричен бе президентът на Българския антарктически институт проф. Христо Пимпирев. По думите му бъдещето на човечеството не е на Марс, а на откритата през 1820 година и още ненаселена Антарктида. Това според проф. Пимпирев вероятно ще стане следващото място, където ще се премести човечеството с нарастване на населението на планетата. Той припомни, че България е сред 28-те страни, които поддържат база на континента.

„Огромното езеро под 5-километровия лед на Антарктида бе почти достигнато от сондаж на американско-руско-френски екип. Съдържащите се в него организми на 1 млн. години биха могли да имат съставки, даващи тласък на лечението на много тежки и нелечими болести като рака, от който умират повече хора, отколкото от Covid“, коментира проф. Пимпирев в студиото на Bulgaria ON AIR. Той припомни, че Антарктида е богата на полезни изкопаеми, които можем да използваме в бъдеще.

В поглед към бъдещето са насочени следващите промени в банковите институции, а именно дигитализация на сектора. „В момента клиентите искат бърза, лесна и персонализирана услуга, изискват много повече и това е катализатор на трансформацията“, заяви Стефан Григоров, кънтри мениджър Иновации в КВС Груп България и обясни, че следващата стъпка е работа с изкуствен интелект и анализ на данните за създаване на модели за предвиждане на нуждите на клиента.

Към иновации и дигитализация вървят и все повече висши училища в страната. Според проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, тази дигитализация се дължи на новите потребности на обществото. „Поколението Z бързо промени мирогледа. В момента обществото споделя ценностите на кръговата икономика. Ако образователните институции бързо разберат, че с променените реалности се променя и съзнанието на обществото, ще си променят и системата на обучение“, коментира тя.

Елена Немцова, директор на частно училище „ЕСПА“, е на мнение, че децата днес нямат нужда от някой, който да им разказва, а да им дава възможност да се чувстват като автори и да работят в екип.

Директорът на издателство „Просвета Либри“ Владимир Кръстев и финансовият директор на Американския университет в България Илия Кардашлиев бяха категорични, че дигитализацията и новите технологии са подкрепили много образованието. Кръстев припомни, че благодарение на технологиите в началото на пандемията хиляди ученици продължиха да се обучават от вкъщи благодарение на видео уроците на „Просвета“, които излъчваше и Bulgaria ON AIR като част от образователната си кауза.

„Новите технологии подкрепиха много образованието, бизнеса и икономиката, за да не изпадне в застой, но нуждата от личен контакт остава и няма да изчезне поне в обозримо бъдеще“, обясни и финансовият директор на Американски университет в България. Според него ролята на университетите ще се промени с изчезването на някои класически професии и появата на други, наред с нуждата на хората да учат.

Според маркетинг мениджъра на Neterra Мая Калчева, успехът на една компания зависи от креативността на служителите ѝ. „Съвременният бизнес има отговорността да създаде вътрешна академия за обучение на умения. Например младите хора имат много технологични познания, но в личната комуникация и работата в екипи срещат предизвикателства“, заяви Калчева.

Креативността ще бъде най-ценното качество на хората и според проф. Леандър Литов, член на УС на ЦЕРН.

„Креативността трябва да се пази като уникално, заложено у човека качество, защото в променящата се среда в 21 в ще оцелеят само креативните“. По думите му основното предизвикателство, пред което е изправено човечеството в момента е, съотношението между естествения и изкуствения интелект.

„Ние трябва да определим къде е граница изкуствен-естествен интелект. Предстои не в далечно, а в непосредствено бъдеще да решим какво даваме на изкуствения интелект. Децата трябва да бъдат научени да намират информация сами, което е лесно, но след това и да я оценяват и анализират, за да извършат съответните действия“, обясни проф. Литов.

Конференцията „Образование и бизнес: Иновации vs. Конспирации“ обърна внимание и на умните градове.

„Умният град представлява умни решения в помощ на живота на хората“, заяви проф. Силвия Илиева, директор на Gate Institute. От института заедно със Столична община правят 3D модел на София и разиграват различни възможни сценарии на развитие на определени части на града. Така щели да се избегнат грешки в планирането и развитието на новите райони в столицата.

Цялото издание на конференция „Образование и бизнес: Иновации vs. конспирации“ може да гледате ТУК.

Генерални партньори на 11-тото издание на конференцията са ОББ и частно училище „ЕСПА“. Специални партньори са A1, Висше училище по телекомуникации и пощи и Американския университет в България. 11-тото издание на конференцията се провежда с подкрепата на Gate Institute и Neterra Telecommunications.

Медийни партньори са BBC Знание, ManagerNews, EspressoNews, АзЧета, News.bg.

Снимки: Димитър Кьосемарлиев, фотограф на Investor Media Group