Свободно време

„От пръв поглед“ – Нора Робъртс

Книга трета от трилогията „Хотелът“

04.02.2021г. / 10 12ч.

Аз жената

Корица: издателство "Хермес"

За автора

Нора Робъртс е родена в Силвър Спринг, щата Мериленд, и е най-малкото от пет деца. Посещава католическо училище и се омъжва на деветнайсет години за ученическата си любов. Двамата се установяват в Мериленд в къща, която авторката обитава и до днес – четиресет и две години по-късно. Известно време работи като секретарка, но не се чувства на мястото си. След раждането на синовете си остава вкъщи и се захваща с най-различни неща, докато не открива призванието си – писането на дамски романи. След няколко преработки и откази през 1981 година се появява първата ѝ книга.

През 2007 г. списание „Таймс“ я определя като една от стоте най-влиятелни личности в света. Носителка е на 19 награди на Асоциацията на романтичните писателки и книгите ѝ са прекарали общо 893 седмици – близо шестнайсет години – в класацията за бестселъри на „Ню Йорк Таймс“.

Трилогията „Хотелът“ бързо се нарежда сред най-любимите книги от Нора Робъртс. Романите са вдъхновени от реалния опит на писателката и съпруга ѝ. Те купуват стара хотелска сграда, на която вдъхват нов живот. Днес хотел „Бунсборо“ може да бъде посетен, а феновете на романтичните истории могат да отседнат в стаи, носещи имената на някои от най-известните двойки от световната литература и от книгите на Нора Робъртс. А българските читатели вече могат да се насладят на новите издания на трилогията с красиво оформление и обновени корици.

За книгата

На пръв поглед сдържаният Райдър Монтгомъри е груб и необщителен. Въпреки това жените не могат да устоят на сексапила му.

На пръв поглед Хоуп Бомон е съвършена. От безупречния ѝ външен вид, изискан стил и усет към красивото до всеотдайността, с която работи като управител на семеен хотел „Бунсборо“.

Животът в малкото градче е коренно различен от забързаното ежедневие във Вашингтон, с което Хоуп е свикнала. Само допреди година тя работи в бутиковия хотел „Уикъм“ и със сина на собственика – Джонатан, са сред най-влиятелните двойки в обществото. До момента, в който той не обявява годежа си... с друга жена.

Загърбила унижението и стария си начин на живот, сега Хоуп е изправена пред ново предизвикателство – да се справи с искрите, които прехвърчат между нея и Райдър. И докато инатът пречи и на двама им да разкрият истинските си чувства, то романтичният призрак Лизи ще им помогне да повярват в съдбата и в истинската любов.

Откъс

С пъшкане и въздишки старата сграда най-сетне притихна в нощта. Под звездното небе каменните ѝ стени блестяха меко, извисявайки се над площада в Бунсборо вече близо два века. Дори и кръстопътят бе тих, лежеше кротко под светлините на лампите и тънеше в сянка помежду им. Всички прозорци и витрини на главната улица изглеждаха заспали, потънали в доволна дрямка в топлата и уханна лятна нощ.
И тя трябваше да направи същото, помисли си Хоуп. Да се отпусне, да се протегне в леглото. Да заспи.
Това би било най-разумното, а тя се смяташе за разумна жена. Но след дългия ден се чувстваше неспокойна и се наложи да си напомни, че Каролий ще пристигне рано сутринта, за да поднесе закуската.
Управителят на хотела можеше да поспи до късно.
И бездруго бе едва полунощ. Когато живееше и работеше в Джорджтаун, рядко бе успявала да си легне толкова рано. Естествено, тогава беше управител на хотел „Уикъм“ и ако не бе заета с разрешаването на някакъв дребен проблем или не изпълняваше желание на гост на хотела, щеше да е навън и да се забавлява по клубовете.
Бунсборо, скътан в подножието на планината Блу Ридж в Мериленд, може и да имаше богата и славна история и определено притежаваше собствен чар – част от който според нея бе и реновираният хотел, който тя управляваше сега – но градът не бе прочут с нощния си живот.
Това донякъде щеше да се промени, когато приятелката ѝ Ейвъри отвореше вратите на новия си ресторант и бирария. Щеше да е истинско удоволствие да види какво ще направи с новото си начинание в близката сграда енергичната Ейвъри Мактавиш – точно от другата страна на площада, срещу пицарията „Веста“.
Преди края на лятото Ейвъри щеше да е заета с управляването на два ресторанта, помисли си Хоуп.
А хората наричаха нея амбициозна.
Озърна се в кухнята – чиста, лъскава, топла и уютна. Вече бе нарязала плодове, проверила бе запасите им, напълнила бе хладилника. Така че всичко бе готово за Каролий, която щеше да приготви закуската за гостите им, които в момента спяха в стаите си.
Беше приключила с работата по документите, проверила бе всички врати и бе обиколила навсякъде, за да види дали няма оставена чиния – или нещо друго – не на място. Задълженията ѝ бяха приключили, каза си тя, но въпреки това не бе готова да се оттегли в апартамента си на третия етаж.
Вместо това си сипа чаша вино и направи една последна обиколка из фоайето, като изключи полилея над голямата маса с неговите красиви летни цветя.
Мина под арката, провери за последен път входната врата и се отправи към стълбите. Пръстите ѝ леко погалиха железния парапет.
Вече бе проверила в библиотеката, но отново надникна вътре. Това не бе проява на педантизъм, каза си тя. Някой гост можеше да се е отбил вътре за чаша уиски или за книга. Но стаята бе притихнала като останалите.
Погледна назад. Имаше гости на този етаж. Господин и госпожа Варгас – Дона и Макс – женени от двайсет и седем години. Нощувката в хотела в стаята „Ник и Нора“ бе много мил подарък за рождения ден на Дона от дъщеря им.
Другите ѝ гости, на горния етаж, в „Уесли и Лютиче“, бяха избрали хотела за първата си брачна нощ. Надяваше се, че младоженците, Ейприл и Трой, ще отнесат със себе си прекрасни и трайни спомени.
Провери вратата към верандата на втория етаж, после, действайки импулсивно, я отключи и излезе навън в нощта.
С виното в ръка, тя прекоси широката дървена веранда и се облегна на парапета. От другата страна на площада апартаментът над „Веста“ бе тъмен – и празен, след като Ейвъри се бе пренесла да живее с Оуен Монтгомъри. Хоуп с готовност си признаваше – поне пред себе си – че ѝ липсва възможността да погледне натам и да знае, че приятелката ѝ е наблизо, точно отсреща.
Но Ейвъри бе намерила своето място, реши Хоуп, при Оуен, нейния първи и както се оказа, последен любим.
Не можеше да има по-сладко нещо.