Някои срещи не са случайни

Лора е безнадеждна романтичка и репортер. С вълнение потегля на командировка до Нормандските острови, но дори не подозира какво ще открие там.

Още на летището се сблъсква с най-привлекателния мъж, когото някога е виждала. А в хотела осъзнава, че е грабнала неговия куфар вместо своя. Това трябва да е знак от съдбата! Сега остава само да намери тайнствения непознат... и после могат да зазвучат сватбени звънчета.

Издирването му обаче не се оказва толкова лесно – ще ѝ трябва помощ. А междувременно Лора разкрива някои семейни тайни, които могат да я накарат да преосмисли представата си за живота и любовта, които винаги е искала.

Софи Казънс е работила в телевизията, а в момента е успешен автор и живее в Джърси с мъжа и двете си деца.

Откъс

Изкачвам на бегом стълбите на сградата на Бийк Стрийт.
Успявам да погледна часовника си, притеснена, че толкова се забавих и сега закъснявам. Минавайки през двойните врати на третия етаж, виждам, че Суки вече е в заседателната зала със стъклени стени заедно с дузина други колеги, насядали в две спретнати редици и вперили очи в нея.
Главната редакторка на „Любовен живот“ Суки Кавендиш е стройна, висока метър и петдесет и има силно изразена антипатия към високите токчета, което не ѝ пречи винаги да е най-атрактивната фигура във всяка стая. Днес е облечена с ушит по поръчка кремав гащеризон, а тъмната ѝ коса е опъната в стегнат кок.
Отварям внимателно стъклената врата на заседателната зала, мушвам се вътре и се промъквам на пръсти към единственото свободно място точно отпред. Закъсняла съм само с две минути, но Суки спира да говори и всички се обръщат към мен. Приятелката ми Ваня ме поглежда съчувствено в края на редицата. Единственото, което Суки мрази повече от закъсненията, са фрийгъните, които са в опозиция на нашето консуматорско общество.
– Радваме се, че си тук, Лора – казва Суки и повдига високо едната си вежда. – Тъй като и без това си права, би ли ми помогнала?
Страхотно – остави ме мен да се пържа в ада. Суки обича да подчертава моменти от ежемесечните си обзори с кратки разговори, изпълнени с невъзможни риторични въпроси. Все едно участваш в телевизионна игра, която никога не можеш да спечелиш.
– Какво правим тук, Лора? – Тя нацупва устни към мен, съвсем като оръдие, готово да стреля.
– Провеждаме заседание?
Всички се разсмиват. Но аз не се опитвах да съм забавна – Суки не обича шегите.
– Не, какво правим тук? – Тя се вторачва в мен и вдига длан нагоре, за да ми покаже, че трябва да стоя права, докато съм на горещия стол.
Независимо че Суки е ниска, тя отказва да вдигне глава, за да погледне в очите хората, по-високи от нея. Веднъж я чух да казва на клиент, че не вижда защо трябва да си криви врата само за да срещне нечий мъжки поглед – ако някой иска да я гледа в очите, може да се наведат до нейното ниво. В резултат, когато говорите с нея, винаги се оказвате в приклекнало положение. Ваня каза веднъж, че видяла един изключително висок ай ти специалист да стои на колене по време на цялата среща със Суки.
– Всички идваме в този офис за развлечение? – пита Суки.
– Или сме тук, за да правим проекти за атомни подводници?
Какво правим, Лора?
– Ами, работим за една от водещите лайфстайл платформи във Великобритания.
Да! Сетих се да го нарека лайфстайл платформа. Суки не обича да го наричаме уебсайт – смята, че това е принизяване.
„Любовен живот“ започна като чисто интериорно списание, но сега покрива всичко – от истински истории до козметични продукти и пътешествия.
– Продаваме мечта, това правим – отвръща Суки, плясвайки с ръце. – Показваме на хората живота, който искат – любовни истории, на които може да завиждат, съвършено проектирани кътчета за закуска, скъпи минипочивки до Париж, които могат да спасят една връзка. Привличаме хора с мечта и ги изпращаме с... Лора?
– Надежда? – пробвам аз. Суки е забила поглед в брадичката ми и не мигва. – Съвети за стила? Аха – с усмивка? – Приклякам леко, за да съм на едно ниво с очите ѝ. Мускулите на дупето ми са заякнали много през четирите години работа тук. – Надежда? – По дяволите, май вече казах „надежда“.
Веднага щом се дипломирах, започнах работа за едно музикално списание. Всеки път трябваше да чакам зад сцената концертът да свърши, за да се опитам да взема интервю от групата. Научих се как да си пробивам път, да налучквам найточния въпрос към музикантите, които почти нямаха време за мен. Научих се да вземам бързо решения. И въпреки това тук – независимо, че знам колко съм способна – нещо у Суки ме прави неспособна да оформя интелигентно изречение.– Изпращаме ги със стока, Лора. Привличаме ги с мечти, грабваме вниманието им с целеви реклами и ги изпращаме със стока в ръце! Нашите последователи може да нямат идеален живот, но могат да имат нов луксозен матрак, стилна почивка, същия бронзов аплик, какъвто Кайли Миноуг има в мелбърнската си кухня-трапезария. С наша помощ те могат да си купят късче съвършенство.
Кимам, обхванала брадичката си между палеца и показалеца, стараейки се да покажа колко прилежно осмислям мъдростта на Суки. Според мен светът би могъл да мине и с по-малко вещи, и трябва да рециклираме повече, но никой няма да ми плати, за да пропагандирам тази философия точно в тази заседателна зала. Тук имам постоянна работа, което е почти невъзможно днес за един журналист. Затова смятам, че ми е провървяло и се старая да съм по-ниска от тревата.
– Оказва се обаче, че имаме проблем. – Суки връща вниманието си към останалите в залата и започва да крачи бавно, докато говори.
Понечвам да седна, но дори без да поглежда към мен, тя ми прави знак да остана права. Ама наистина ли? Закъснях само с една минута! Не е ли ред на някой друг да излезе на огневата линия?
– Според днешните обществени настроения никой не иска да купува вещи. Хората започват да се учат, че могат да живеят с по-малко. Могат да работят по-малко, да печелят по-малко, да купуват по-малко, да правят по-малко, да пътуват по-малко – да говорят повече, да четат повече, да се радват на дребните неща, на безплатните неща. Трябва ли им нова дамска чанта, нова дреха, нов ъпгрейд на телефона? Имат ли нужда от суши, доставено в единайсет вечерта, от уроци по джазърсайз* и био крем срещу целулита, който никой не вижда? Имат ли? Имат ли, Лора?
– Абсолютно – казвам, кимайки дълбокомислено. Ха! Не бих могла да сбъркам с този категоричен отговор. Невидима кукичка подръпва крайчето на устната на Суки, преди тя рязко да се обърне към останалите в залата.
– И така, къде ни поставя това като доставчици на стока? – В ораторския си плам Суки плесва стената зад себе си. – Какво искат хората, когато животът стане труден?
Очите ѝ се стрелват обратно към мен.
– Хм, секс?
Всички се разсмиват. Явно днес мисля само за секс. Виновен е пожарникарят и онази дръзка червенокоска.
* От jazz и exercise – упражнение (англ.). – Б. ред.
– Любов – поправя ме Суки. – Любовта кара хората да се чувстват по-добре, когато светът навън изглежда мрачен. Нашето предаване „Как се запознахте“ и страниците ни с предложенията са неизменно най-посещаваните секции на сайта. Щом можем да привличаме такива бройки с любов, трябва да можем да успеем да запазим продуктовите партньорства, които ни плащат заплатите.
Суки взема писалка от масата и започва да пише бързо по бялата дъска зад нея. Писалката пищи като мишка, която душàт с гарота. Написва „любов = гледания, гледания = продажби, продажби = работни места“.
– Имаме нужда от повече харесвания на страниците ни, имаме нужда от съдържание, което стопля душите на хората.

На книжния пазар от 10 август 2021 г.
Обем: 336 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-655-4
Корична цена: 17 лв./