Корица: издателство "Ера"
Историята на Исландия започва преди 1200 години, когато един разочарован викингски капитан и безполезният му щурман се натъкнали на земя сред Северния Атлантик. Изведнъж островът вече не бил просто място за гнездене на арктическите птици. Вместо това става дом на нация, чиито дипломати и артисти, моряци и войници, вулкани и цветя, тихо променят земното кълбо завинаги.
Сладкодумно и с чувство за хумор Егил Бяртнасон представя Исландия в необикновена светлина. Той показва ключовата й роля в толкова различни събития като Френската революция, кацането на Луната и основаването на Израел. Отново и отново една скромна нация се озовава на първа линия на историческите събития, оформяйки света такъв, какъвто го познаваме днес.
„Как Исландия промени света“ показва народа, историята и културата на Исландия, разбива някои митове, разкрива неочаквани факти и всичко започва – без изненада – с един кораб.
Егил Бяртнасон е журналист, пътешественик и преподавател в Исландския университет. Негови статии и репортажи както за Исландия, така и за горещи точки в западна Африка са публикувани в най-престижните световни медии.
Откъс
Исландия е единствената държава в Европа, която помни началото си като нация, както отбелязва Магнюс Магнюсон, понеже „основаването е запечатано в трудовете на ранните летописци“. Този далечен северноатлантически остров, съществувал милиони години, служи като птича колония за угощение на единствения си бозайник – полярната лисица. После хората изведнъж намират начин да се доберат до тук. С територия колкото половин Великобритания и голяма колкото щата Охайо, Исландия е последната заселена земя в Северното полукълбо. Когато няколко века по-късно маорите се заселват в Нова Зеландия, целият свят вече е окупиран от нас с изключение на шепа малки острови (Кабо Верде например) и местата с крайно неблагоприятен климат (Свалбард). Най-напред, страната е посетена от трима откриватели, пристигнали един след друг. И тримата са подтикнати предимно от любопитство и от желанието да проверят дали другите казват истината, като се хвалят, че са открили голям необитаем остров. Смята се, че третият поред, Флоки Храпнкелсон, дава името на Исландия, докато стои върха на една планина, гледаща към просторния Брейдафиорд. Други ранни предложения за име са Снежната земя, Островът на Гардар и Туле. Гореспоменатите откриватели обаче идват, разглеждат и си тръгват. Истинският ден първи в исландската история – началото на заселването – е един летен следобед през 874 година, когато норвежкият земевладелец Инголвур Арнасон заедно със семейството и робите си стига до днешен Рейкявик на югозапад. Първата исландска хроника, „Книга за заселването“, разказва историята на Инголвур и изрежда имената и стопанствата на хилядите заселници, дошли след него. Това е нещо като викингска ВИП-листа, съставена от първия зубрач на страната, Ари Мъдрия, за да хвърли светлина върху достойната за уважение генеалогия на Исландия и да покаже, че заселниците съвсем не са само роби и убийци. Исландия, както обяснява Ари в 102 глави, е земя на храбри норвежци. В увода обаче Ари залага ръчна граната, която съвременните учени да си подхвърлят. Той споменава мимоходом, че преди норвежците „тук е имало папари“ – ирландски монаси. Ари повтаря същото в „Книга за исландците“ – твърди, че понеже не искали да живеят със скандинавски езичници, монасите напуснали Исландия и оставили „ирландски книги, камбани и тояжки“. Историците и археолозите се опитват по всякакъв начин да удостоверят свидетелството на Ари, но засега все още не са си казали тежката дума. Съдейки по някои стари наименования, например остров Папей на изток, първите заселници, изглежда, са вярвали, че тези загадъчни монаси наистина са живели в някои райони преди тях. В началото на XX век три сребърни монети от римско време са открити на три различни места в югоизточния край на Исландия, където е най-удобно да акостира британски кораб. Нещо повече – в английски текстове, написани от ирландски монах половин век преди заселването на Исландия, се споменава за религиозна общност на северен остров с вечна лятна светлина, наречен Туле. Несъгласните с теорията за предвикингското заселване обаче твърдят, че думата papar има няколко значения и в този случай означава „неравен терен“. Според тях намерените монети не доказват нищо, освен че старите монети постоянно пътуват (проверете възглавниците на дивана вкъщи). А под „Туле“, продължават скептиците, е съвсем възможно да се имат предвид Фарьорските острови. Една част от хипотезата за монасите обаче определено не е мит – исландците имат значително ирландско наследство. През 2018 година учени от компанията за генетични изследвания DeCode в Рейкявик успяват да секвенират генома на двайсет и петима древни исландци от хранилището на Националния музей и да го сравнят с генома на британските келти и скандинавското население. Резултатът е следният: първите заселници са с 57% норвежко потекло; останалите са от келтски и „смесен“ произход. Келтско-британско потекло се установява по-често при жените, отколкото при мъжете от онова време. Това вероятно означава, че на път за Исландия някои викинги са спирали в Ирландия и са отвличали жени, преди да продължат на запад. Един британски таблоид обобщава резултатите в заглавие „Викингските секс туристи и бритите: И заживели щастливо до края на дните си“. Изследването на гените обаче не може да потвърди дали част от ранното исландско население се е състояло от ирландци, претопени от викингите. Напълно е възможно ирландките да са били очаровани от скандинавските мореплаватели. Първо, те са имали висока лична хигиена – знаем го от разкопките на древни гробове, където са открити пинцети, бръсначи, гребени и клечки за уши от животински кости и рога. Имали свой език, нрави и обичаи и може би най-важното в езическа Ирландия – не вярвали в Исус Христос. Скандинавия – Дания, Норвегия и Швеция – остава последният езически регион в Европа. Основната дефиниция на викинг е „липса на религия“, макар това да е дума, чието точно значение остава неизвестно въпреки многото обосновани предположения. Как се интерпретира терминът, зависи главно от възгледите ни за призванието на викингите. Ако ги възприемаме предимно като бандити, определението „пират, който се придържа към брега“ е логично, защото vik означава „тесен залив“. Викингите обаче създават и сложна търговска мрежа от Западна Европа чак до Прибалтика. Еволюцията, която претърпяват – от разбойничество до търговия, вероятно се дължи на множество фактори, включително недостигът, пред който рано или късно се изправят грабителите. Земите, които можеш да разграбиш, и хората, които можеш да отвлечеш, не са в неограничено количество.Освен ако не откриваш нови територии, разбира се.
На книжния пазар от 5 октомври 2021 г.
Обем: 272 стр.
Издателство: „Ера“ ИСБН: 978-954-389-662-2
Корична цена: 16 лв.
