Виртуалният свят все повече се превръща в любимо място за децата и тийнейджърите, в което те прекарват часове наред. И това постепенно става норма, от която няма как да избягаме. Но докато възрастните или поне повечето, имат механизми как да се предпазват в уеб пространството, не можем да кажем същото и за децата.

Кибертормозът е тема, която в последните години набира непрекъснато популярност, разширява обхвата си и все повече деца споделят, че са жертви на интернет тормоз. Макар да няма актуални данни какъв е процентът от българските деца, които са подложени на подобен вид насилие, това е проблем, който се разраства и не бива да се подценява.

Какво представлява кибертормозът? Най-често той се случва в социалните медии, в които жертвата може да получи заплашителни, обидни съобщения, да бъде злепоставяна и обиждана в различните социални мрежи и форуми. Възможно е насилникът да разпространява лъжи и неприлични снимки за жертвата, както от свое име, така и под чужда самоличност.

Основната цел на онлайн тормоза е да се сплаши жертвата, да бъде унизена и засрамена.

Признаци, че детето ви може да е жертва на кибертормоз

1. Проявява нервност, притеснение при получаване на съобщение или имейл;

2. Проявява нежелание да ходи на училище. Преструва се, че е болно, за да не отиде;

3. Няма желание да споделя информация за нещата, с които се занимава онлайн;

4. Проявява гняв или депресия, без да има видима причина. Особено ако това се случва, след като е бил в интернет;

5. Ненадейно става от компютъра, без да даде обяснение какво го е накарало да го изключи;

6. Прекъсва или разрежда контактите си с приятели, съученици, близки. Все по-малко общува със семейството;

7. Оплаква се от болка в корема или главоболие, без да е болно или да има ясна причина;

8. Изпитва трудности да заспи, буди се често през нощта;

9. Безпричинна загуба на тегло или рязко напълняване;

10. Мисли за самоубийство или опити за такова.

11. Отказва да се занимава с дейности и хобита, които преди са му доставяли радост.

12. Изпитва трудности в училище, забелязва се значим спад в успеха, без ясни причини.

Какво можем да направим като родители?

Преди всички възможни мерки и средства за разрешаване на подобна ситуация, трябва да се стараем да общуваме с детето. Да говорим с него, да го предразположим да сподели за тормоза, на който е станало жертва. Това може да стане като ние споделим своя история от детството, когато сме били подложени на тормоз самите ние, как сме се справили, как сме се чувствали. Формата на тормоз в момента е по-често онлайн, но чувствата на самота, срам, унижение не са се променили и днешните деца изпитват същите неприятни емоции.

Следващата ви стъпка е да разберете причината за тормоза и да убедите детето си, че то не е виновно за ситуацията. Тормозът сам по себе си говори много повече за насилника, отколкото за жертвата. Много често насилниците са били жертва на тормоз в семейството си или в друга социална група.

Окуражете детето си да споделя и да говори за случилото се. Напомнете му, че сте заедно в тази ситуация и вие сте до него във всеки един момент. Детето трябва да усети сигурност, че не е само и вие ще намерите подходящото решение.

Уведомете училището. Препоръчително е да информирате директора на училището, съответните учители, училищния психолог за създалата се ситуация, особено ако насилникът учи в същото училище.

Окуражете детето, че не бива да отвръща на тормоза, защото така може да влоши ситуацията.

Запазете данните за кибертормоза, направете скрийншотове, за да имате доказателства пред родителите на насилника, училищното ръководство и дори полицията, ако тормозът не спре.

Задължително: блокирайте насилника и всякаква връзка с него.

Ограничете временно достъпа на детето до устройства. Не го спирайте, но наложете мерки като например да виждате кога детето е на компютъра/телефона и контролирайте приложенията и сайтовете, които посещава.

Интересувайте се от сайтовете, които детето ви следи и посещава. Разпитайте го какво му харесва в интернет, какво го впечатлява/натъжава. Опознайте онлайн интересите му, тъй като така можете да проследите по-лесно какви са рисковете за неговата безопасност.

Какво да правя, ако моето дете е насилник?

Със сигурност тази ситуация ще ви разстрои и притесни, но ако разберете за подобни действия от страна на детето ви, вземете мигновени мерки. Не подценявайте ситуацията и не я оправдавайте с аргумента „те са още деца“. Проблемът няма да изчезне от само себе си, а с неадекватни мерки от ваша страна може и да се задълбочи сериозно.

Независимо каква е била причината за кибертормоза, детето трябва да е наясно, че това е недопустимо, грешно и жестоко. Предупредете го, че ще има сериозни последици, ако подобна ситуация се повтори.

Ако е необходимо, консултирайте се с психолог, който да ви насочи как да процедирате в бъдеще.