„Мандариново небе“ – Холи Мартин

Срещата между Айзък и Бела е повече от необичайна. Моментът – не съвсем подходящ. А фактът, че и двамата са силно привлечени един към друг е малко смущаващ.

Въпреки че напоследък е изправена пред трудности, Бела е оптимистично настроена, приема философски несполуките и вярва, че все някога колелото ще се завърти. Но когато предлага помощта си на Айзък, тя не очаква, че това ще промени напълно живота ѝ.

Айзък пази огромна тайна от Бела, но никога не е предполагал, че ще срещне толкова открита, щедра и очарователна жена. Когато тя разкрие истината, цялата магия ще изчезне... Освен ако не успее да я убеди, че между тях се случва нещо, което заслужава да разцъфти.

Холи Мартин е автор на романтични книги и печели множество литературни награди. Тя живее в малка бяла вила с изглед към морето и се е отдала изцяло на писането на любовни истории.

Откъс

Малката задънена уличка пред нейната къща сякаш се бе потопила в идиличното спокойствие на залеза. Съседите ѝ можеха да се гордеят с градините си, всичко беше в идеален ред – преливащи от нарциси и лалета теракотени саксии, окачени кошници с висящи цветя, подобни на червени маргарити. Дърветата започваха да се раззеленяват, а живите плетове бяха изкусно оформени. Бела се почувства някак неудобно от вида си, прекара деня като доброволец в приюта за кучета и мръсните ѝ джинси, протритите конвърс и изцапаният червен суичър бяха точно обратното на заобикалящата я красота. Но... както и да изглежда, съседите я обичаха и не биха обърнали чак такова внимание на вида ѝ.
Изкачваше нанагорнището, когато забеляза нещо странно в своя малък рай. Пред нейната къща, „Ягода“, лежеше увит с одеяло мъж. Изглеждаше по-опърпан и от нея самата, брадата му беше на три-четири дни, пуловерът му имаше повече дупки от швейцарско сирене, одеялото – очебийно мръсно. Лицето му бе скрито под нахлупената вълнена шапка, но си личеше, че е горе-долу на нейната възраст, ръцете му изглеждаха мускулести. Спалният чувал и раницата до него ясно говореха, че възнамерява да прекара нощта пред „Ягода“.
Бела се озадачи. На острова нямаха проблем с бездомни хора. През всичките си двайсет и седем години тя не видя човек, който да живее на улицата. Ако мъжът е случаен пътник, защо не е в някой магазин или кафене в центъра, които работеха до късно? Кафенето на Роза например беше отворено цяла нощ заради рибарите, които се прибираха от морето след полунощ. Роза не би отказала на никого безплатна храна и престой до пет сутринта, когато тръгва първият ферибот за Сейнт Мери, главния остров от групата Сили.
Бела приближи, мъжът вдигна глава и тя се сепна от погледа на индигово сините му очи. Виждаше го за пръв път, но май имаше нещо познато.
– Имате ли малко дребни? – попита той.
– Не – отвърна Бела и това беше самата истина.
– Да не повярваш – въздъхна мъжът и сведе поглед.
– Наистина нямам.
Не ѝ стана приятно, че не ѝ вярва. Тя всъщност никога не лъжеше. Извади портмонето си и го обърна, дори го разтърси.
Мъжът се усмихна измъчено.
– Добре, добре, вярвам ви.
Бездомникът изглеждаше толкова отчаян и окаян, че чак ѝ дожаля.
– Добре ли сте? Имате ли къде да нощувате тази вечер?
– Нямам къде да нощувам, която и да е вечер.
– Съжалявам... – островът беше доста необичайно място за пренощуване, билетът за ферибота не е евтин. Защо му е на този бездомник да идва чак тук, за да спи на улицата? – Как дойдохте на острова?
– Търсеха се работници на доковете, не ме взеха и сега трябва да събера пари за билета обратно до Сейнт Мери.
Бела посочи улицата и каза:
– Не може да останете тук.
Той въздъхна и се надигна. Беше много висок, почти половин метър над нейните метър и петдесет.
Тя го хвана за лакътя и усети силните мускули под дрехите.
– Вятърът на острова е много силен, през нощта става адски студено и ще премръзнете. Може да спите на дивана в хола, а утре ще обясните всичко на капитана на ферибота и съм сигурна, че ще ви качи без билет. Боб е много добър човек, не би ви оставил в беда.
Мъжът я гледаше с удивление.
– Каните ме да остана у вас?
– Ами да, нямам кой знае колко храна, но съм почти сигурна, че на стълбите ме чака парче торта. Имам печка с дърва и няма да ви е студено.
Докато търсеше ключа с гръб към мъжа, Бела усети, че той продължава да я гледа.

На книжния пазар от 3 май 2022 г.
Обем: 264 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-682-0
Корична цена: 16 лв.