Лили Спасова: Книгите учат младите хора на най-специалния език – този на душата

Писателката и поетеса Лили Спасова в едно искрено интервю за Az-jenata.bg

02.05.2023г. / 15 02ч.
Мария Дуковска
Лили Спасова. Снимка: личен архив

Лили Спасова. Снимка: личен архив

Срещаме се с Лили Спасова - писател, поет и автор на детски книги. През последните седмици Лили е активен участник в националната инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“ и посети много училища, и дори детски градини, за да се срещне с прекрасни малки читатели. Специално за Az-jenata.bg Лили ни сподели какви са нейните впечатления от срещите с децата и какво бихме могли да правим като родители, за да вдъхновим децата да четат повече.

Лили е позната на малки и големи със своите книги – „По диогенски“ (2005), „Една приказна история“ (2007), „Приказките на Дара“ (2009), „Седмият ден“, проза, (2012), „Парченца щастие“, поезия, (2015), „Ментолчо“ (2019 г.).

Последната ѝ детска книга носи името „Уана. Една морска история“ и в момента се продава нейният втори тираж.

Лили, големият читателски интерес към вашата детска книга „Уана. Една морска история“ провокира излизането на втори тираж, след като първият беше изчерпан. Разкажете ни повече за новия тираж на книгата, има ли промени в изданието и къде може да се намери?

Да, оказа се че приказката „Уана. Една морска история“, издадена от издателство „Разказвачът на приказки“, гр. Пловдив е търсена, харесвана и желана книга. Второто преработено и допълнено издание за 2023 г. е по-различен формат и с повече красиви илюстрации, дело на талантливата художничка Весела Тончева, наша сънародничка живееща в Дания.

Вие сте един от авторите, които участват в Националната инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“. През месеца на детската книга вие посетихте много училища и детски градини, в които се срещнахте със стотици деца. Какви са впечатленията ви от тези срещи, с какво ще ги запомните?

За разлика от епизодичните прояви за насърчаване на детското четене, продиктувани от национален или международен празник, смятам, че Националната инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“ работи през цялата учебна година, използвайки всички възможни форми за интеракция и това е изключително полезно за подрастващите. Вярвам, че насърчаването на децата да четат не може да бъде само пет дни в годината или само през месец април, който заема важно място в годишния календар. Главната ни цел е децата на България да посягат към българската книга не като към нещо изгубено в този глобализиран и консуматорски свят, в който автоматизираната омраза и хейтърство, особено скрита зад мониторите на телефоните и компютрите, е начин на живот. Книгите учат младите хора на най-специалния език и това е езикът на човешката душа. Четенето на книги е не само пътят към увеличаване на грамотността, към развиване на въображението, а начин децата да навлизат в живота чрез нейно величество книгата и силата на словото. Книгата е била и си остава най-значимата медия в живота на човечеството. Приветствам всяка инициатива насочена към подрастващите, която допринася за тяхното личностно развитие. Срещите с децата са вълнуващи и всеки път различни. Четем, разказваме, играем и се смеем заедно... Разговаряме и пътуваме в различни измерения заедно. Ще запомня всяка среща с малките и по-големите ученици като нещо специално с вкус на радост, любовна магия и слънчеви усмивки.

Как реагираха децата при срещите си с вас, проявяват ли интерес към книгите, какви въпроси ви задаваха?

Благодаря за този въпрос. Децата реагираха емоционално, сърдечно и неподправено. Всеки клас има различна динамика и всяка среща с младите хора е различна. Хубавото е, че съумяваме да създадем изключително добро взаимодействие помежду си. Обикновено когато дойде време да си тръгвам, то бивам наобиколена от децата и не искат да ме пускат, а желаят да остана при тях. Срещите с децата в различни градове и села в България винаги са изпълнени с много емоции и топлина, с въпроси от които може да ти падне шапката. Въпросите им крият дълбочина и стремеж към търсене, философията на всяка приказка поражда философски въпроси, разбира се, че има и въпроси свързани с начина на живот на морските обитатели, опазването на околната среда и др. Говорим за нещата от живота по теми като приятелството, доверието и предателството, обичта, доброто, вкусното, тъгата и за щастието.

Децата са искрени и любопитни, находчиви и пълни с идеи. Всяка среща е начало на нови приятелства, на милион усмивки и искри от радост в очите на децата. Валят покани досега от началото на годината за срещи с рибката Уана и навярно тук е трибуната да се извиня на всички училища и детски градини, в които не успях да отида.

Съвременните деца проявяват интерес към книгите и имат желание да се потопят в тях, независимо, че и те като нас възрастните са пленници на съвременните технологии. Дори навярно и за тях книгата се превръща в онази глътка въздух, която ги кара да се чувстват по-свободни и по-себе си. Книгата е нашето спасително въже, нашият пояс, който не позволява да се удавим и изгубим, тя – книгата е нашата стълба, по която вървим нагоре, тя е и островът на който се чувстваме уютно. Книгата предизвиква ума и с нея пътуваме, където си пожелаем.

Какво е мнението ви за това срещите на детски автори и ученици да бъдат регламентирани или застъпени по някакъв начин в учебната програма като опит за насърчаване на детското четене? Тъй като подобни инициативи като Националната инициатива за насърчаване на детското четене „Разказвачът на приказки“ и примерно „Походът на книгите“ са прекрасни, но те не са системни и постоянни, и сякаш ефектът не е така силен, както би ни се искало?

Това не е точно така, защото инициативата не е спорадична, както казах по-горе и има множество проекти не само за учебната, но и за календарната година. Срещи с български автори винаги е имало и ще има и хубавото е, че такива инициативи се случват, защото мащабът е голям и целите високи, а всяко усилие в името на децата си струва напук на всеки и всичко, което се опитва да разруши нещо работещо с години и доказало своята ефективност във времето. Разбира се, че детското четене се насърчава чрез произведения изучавани в училище, но когато децата се срещат и със съвременни автори, това определено е полезно за тях и е провокиращо. Фактът, че мащабни инициативи се подкрепят и от МОН говори добре за образователната ни система, която се стреми към иновативност и модерност. Учебните програми са достатъчно пълни и ако се намери начин срещите на детски автори и ученици да бъдат регламентирани или застъпени по някакъв начин в учебната програма като път за насърчаване на детското четене, навярно би било добре, но пак казвам, важното е че българските писатели са активни и отворени за срещи с младите хора и такива се случват в рамките на инициативата и други подобни активности. Интелигентният лидер на училище не отказва уговорена вече среща с поканени български автори поради страх и криворазбрани и наслагвани в пространството твърдения. За съжаление, вече имам своя черен списък и знам в кое училище никога няма да прекрача прага, защото си позволиха да отменят среща с група от български писатели, някои идващи от други градове, и то късно вечерта броени часове преди срещата, а това не прави чест на такъв тип ръководители според мен.

Недопустимо е също една малка група български детски автори да си мислят, че стоят по-високо от други български детски автори и да смятат, че с онлайн присъствието си в социалните мрежи са разпознаваеми и много добри. За книгите и стойността им само бъдещето има думата и никой друг. И само времето ще отсъди коя книга ще е „жива“ и коя „мъртва“. На срещите с учениците казвам, че като растящи и млади хора е добре да четат български народни приказки, защото те са извор на мъдростта на народа ни, извор на красота и доброта, споделям им, че има невероятни български детски класици, които си струва да бъдат четени и те да познават творчеството им и тогава обръщам внимание на факта, че има и доста български автори, които творят за тях с любов в днешния ден и им подаряват частичка от душата си чрез книгите си.

Мислите ли в посока на нова книга и ако отговорът е да, какво бихте ни издали?

Свързани статии

Мечтая и гоня приказката за „Звездана“ да се случи и тя да види бял свят. Преговаряме с художничката ми и на този етап съм в очакване на нейното решение. Държа именно Весела Тончева да е художникът на приказката за „Звездана“. С Весето през годините сме изградили здрава връзка и резултатите говорят сами за себе си. Приказката ми за „Ментолчо“ на издателство „Потайниче“, която издаде първото ми издание през 2019 г. вече е преведена и на английски език. Тя ще бъде и с нови илюстрации и още по-красива и интерактивна от предходното си издание. Иначе не спирам да работя и пиша, работя по нови проекти, които знам, че рано или късно ще се реализират. Просто си знам!

Вие сте писател, но преди всичко сте родител. Имахте ли трудности да мотивирате децата си да четат повече и какви съвети бихте дали на родителите, които четат това интервю, как да вдъхновяват своите деца да четат повече и да открият безброй светове чрез детските книги?

Днешните родители, особено младите родители си мисля, че не обичат съветите. И все пак ще споделя, че разказването на приказка за лека нощ е нещо специално и за двете страни в процеса. Четенето заедно и съвместните игри през деня сближават. Обичам думата – въображиране, която моята малка дъщеря измисли и използваше, когато бе малка колкото бобче и въображирахме заедно, когато играем или разлистваме и четем книги, или рисуваме заедно...

Не мога да кажа, че съм имала трудности с децата си, когато съм търсела начин да ги мотивирам да четат повече и да обичат книгите. У дома е пълно с много книги и пазя книги от своето детство и купувам детски книги, особено щом някоя ме грабне като поразлистя страниците и прочета нещо от нея, или както казва мечо Пух „колкото повече – толкова повече“, а когато в света на детето я има книгата, то няма начин то да не посегне към нея.

Вашето пожелание към читателите на Az-jenata.bg?

Въобръжирайте смело с децата си и помнете, че чрез книгата сме откриватели не само на света, но и на самите себе си. Вдъхновявайте децата си чрез личния пример. Вашият пример е важен, мили родители!

И като естествен завършек на разговора ни отговарям на част от първия въпрос: Книгата може да бъде поръчана от издателството и намерена в град Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ 6/Б. Телефонът за поръчка на приказката е 0898558862. Може да се заяви и книга с автограф. Очаквам ви!

Коментирай