Спомен за Христо Ботев с негови вечни цитати

Едва ли има българин, който да не е чувал името му и да не знае кой е той. Христо Ботьов Петков – по-известен като Христо Ботев, е роден на 6 януари 1884 г. в Калофер, син на даскал Ботьо Петков. Освен с революционната си дейност и  участието му в освобождаването на родината от османско робство, той е изявен поет и публицист.

За да вникнем в личността на този велик българин, трябва да се потопим в творчеството му и да оставим думите да говорят вместо него.

В следващите редове ще си припомним някои от най-великите му цитати. Ето ги и тях:

• „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят...“
• „Лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!“
• „... Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето отечество.“
• „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.“
• „Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си – само той може да го разбере и да му помогне.“
• „Радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва.“
• „Знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе.“
• „Маслото не разваля яденето, а похвала не произвежда пагуба за кесиите.“
• „Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.“
• „Тежко, брате се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.“
• „Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особена физиономия, коя го отличава като народ – дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо и ще видите как ще той да се устрои.“
• „Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дори до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги в кои са заковани ръце и нозе, и ум и воля, и в кои до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове...“
• „Блазе му, който умее за чест и воля да мъсти...“
• „В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.“
• „Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще изляза на борба със стихиите.“
• „Бог да прости умрелите за тяхното скотско търпение, а на живите ум и разум да дава.“
• „Вярвам в единната обща сила на человечески род на земното кълбо, за да твори добро.“
• „Най-напред науките бяха малко, от които излязоха много хора, а днес много хора, от които излиза малко наука.“
• „Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще!“
• „Но… стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...“