„Любов и хортензии“ от Мануела Инуса

За авторката

Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. След като публикува множество разкази и новели в онлайн платформи, е забелязана от голямо германско издателство. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света „Валери Лейн“ печелят сърцата на читателите и влизат в списъка с бестселъри на Spiegel. Не по-малко популярна е и серията ѝ „Калифорнийски мечти“. От книгите ѝ са продадени над 1,2 млн. екземпляра. „Любов и хортензии“ е най-личният роман на авторката и разказва трогателната история на нейните баба и дядо.

„Скъпи читатели, 

Едно голямо мое желание се сбъдна – да ви разкажа историята на Лиза – продавачка на обувки и любителка на вицове, и Вернер – пекар и певец. Тя ме докосна, както никоя друга, защото е историята на моите баба и дядо. И ако успея да провокирам у вас дори само частица от емоциите, смеха и мечтите, които изпитах, докато я пишех, тогава съм се справила с тази нелека задача. 
Ваша Мануела“

За книгата

Нито за миг не спрях да мечтая и да вярвам – и да обичам. Тъй като в крайна сметка най-важното нещо е любовта.

 
Ела и баба ѝ Лиза винаги са имали специална връзка. Лиза е разказвач на истории като никой друг и Ела безспорно е наследила нейния талант. Самата тя е в процес на писане на първия си любовен роман, но в момента ѝ липсва вдъхновение. Затова се разравя в кутията със стари семейни снимки, където открива пощенска картичка от покойния си дядо Вернер. Но за изненада на Ела тя е изпратена от британски затворнически лагер. Защо досега не е знаела нищо за тази глава от живота на дядо си? И как е възможно баба ѝ никога да не е споменавала годините на войната?

Откъс

Лятото на 2024 година

Топъл слънчев ден в Хамбург. Вървя към любимия си вегански ресторант на улица „Ланге райе“, където имам среща с моя добра приятелка. Ще отпразнуваме публикуването на новия ми роман, който, току-що излязъл от печат, е в дамската ми чанта. Той е много специален и дори само фактът, че най-сетне видя бял свят след всичките тези години, стопля сърцето ми и извиква широка усмивка върху лицето ми.

Когато веднага след централната гара минавам покрай новия театър „Онзорг“, в който се играе на долнонемски диалект, с бронзовата статуя на Хайди Кабел пред него, неволно се сещам за баба Лиза, която не само десетилетия наред беше посещавала с нестихващ възторг стария театър, но и беше голяма почитателка на актьорския талант и песните на Хайди.

Всъщност изобщо нямам нужда от статуята, за да се сетя за баба Лиза, и бездруго го правя всеки ден. Достатъчни са определена мелодия, ароматът на карамфили, вкусът на мандарини или поговорка, която тя обичаше да казва – и тя отново е пред очите ми.

Въвря напред, обзета от носталгия по миналото, и пак се замислям за книгата в чантата ми. Баба би се гордяла, че успях да намеря дом за творбите си в някои от най-реномираните германски издателства. И че те сега са изложени във всички книжарници, където може да ги види и купи всеки. Тя толкова искаше историите ми да видят бял свят и да радват многобройни читатели. Тъжно ми е, че вече не е сред нас, за да празнува заедно с мен успехите ми. Ала съм и щастлива, защото имах някого, който вярваше в мен, и то с цялото си сърце. Някой, който ме научи кое в живота е истински важно и че човек не бива да се отказва от мечтите си. Че те един ден може да се сбъднат, ако вярваш в тях.

Нито за миг не спрях да мечтая и да вярвам – и да обичам. Тъй като в крайна сметка най-важното нещо е любовта.

На това ме научиха моите баба и дядо. Баба Лиза и дядо Вернер.

Двамата бяха изключителни личности, влюбена двойка, която нямаше равна на себе си. Колко мили бяха един към друг, колко вълшебна бе тяхната любовна история. Много по-красива от онези, които знаем от книги и филми.

Не спирам да обичам баба и дядо и бих искала да им благодаря за мъдрите думи, за топлината и добросърдечието. За това, че ме научиха да ценя малките неща и че всякога бяха до мен, внимателни и търпеливи. Бих искала да благодаря на баба, че ме научи да варя мармалад и онзи път дойде с мен в Париж, че винаги ми е давала повече, отколкото е вземала. А на дядо благодаря, че пееше с мен и ме научи на градинарство, че неизменно ми вдъхваше усещане за сигурност.

Още виждам двамата в градината им. Баба в нейния шезлонг и дядо с лопатка в ръка, понеже пак засажда цветя. Чувам ги как пеят с пълно гърло любимите си песни по време на празненства. И ги чувам да разправят различни истории. Истории от миналото, когато са били млади и целият живот е бил пред тях. Бяха сладкодумни разказвачи и мисля, че съм наследила тази дарба от тях. Ето защо реших най-сетне да разкажа тяхната история, на баба Лиза и дядо Вернер, които обичаха не само живота, но и родния си град Хамбург. Които заслужаваха светът да научи за тях. Които никога не бива да потънат в забвение.

Навярно на централната гара в Хамбург никога няма да издигнат статуя на моите баба и дядо, налице обаче е тази книга, за която зная, че би ги направила щастливи.

• Корична цена: 21,42 лв.
• Обем: 312 стр.
• ISBN 9789542624615
• Превод: Емилия Драганова
• Издателска къща „Хермес“ ООД